Как да проверите автентичността на диаманта: 5 теста, които истинският камък ще премине.

Брилянтът е най-желаният камък в света. 1 карат с добра огранка струва около 20 000 долара, докато фалшификат може да се купи за 75 долара. Най-обидното е, че и двата варианта могат да изглеждат смайващо красиво и скъпо. Понякога е много трудно да различите брилянта от фалшификат. В домашни условия – особено. Но такива експерименти винаги са интересни и определено ще ви помогнат да научите нещо. По-нататък ще ви разкажем за 5 интересни теста, които можете да направите сами.

Брилянтът не е камък: кои минерали минават за огранен диамант?

Диамантът е най-твърдият скъпоценен камък. Невъзможно е да го надраскате дори и с голямо усилие. Той може да реже стъкло. Всеки майстор знае какво е диамантеното покритие. Но не всеки диамант е брилянт.

Брилянти се наричат вече обработените (шлифовани и огранени) диаманти. Само 25% от диамантите стават за бижутерийната индустрия.

Огранката на камъка е призвана да покаже цялата му природна красота, която се изразява в изключителната игра на светлината. Именно благодарение на нея брилянтът свети отвътре. Гледката е завладяваща. Рядко човек би отказал брилянтово бижу. Жените мечтаят за такъв подарък, мъжете харчат баснословни пари... Желаещите са толкова много, че никакви природни запаси не биха стигнали.

Затова диамантите се отглеждат изкуствено. За да ги направят по-достъпни, фианитите и някои други минерали се подлагат на брилянтова огранка. Хората с удоволствие ги купуват. Но има и обратната страна на монетата. Понякога евтини камъни се представят за истински.

Фианит

Често за огранени диаманти се представят обикновени фианити. Фианитът е изкуствено получаван минерал – кристали от циркониев диоксид. Любопитно е, че са го създали изобщо не за бижута.

Първият фианит е отгледан в СССР преди около 50 години. Предназначен е за употреба в лазери.

Но съвсем скоро бижутерите забелязаха камъка. Фианитът притежава диамантен блясък. Неговият показател на пречупване е 2,15–2,25, което е много близо до това на скъпоценните камъни. При това цената му е повече от демократична.

През 90-те години фианитите често са минавали за брилянти. Днес е много по-трудно да се измамят купувачите. Тяхната твърдост е само 7,5–8,5 по скалата на Моос, докато показателят на диаманта е 10. Фианитите се драскат, често имат микроскопични отчупвания и потъмняват от химикали. Те са по-тежки от брилянтите. А освен това всеки тестер веднага ще разпознае фианита.

Моасанит

Моасанитът е природен минерал, силициев карбид. Счита се за най-скъпия заместител на брилянта. По своите оптични свойства той дори превъзхожда оригинала – играе 2,5 пъти по-силно на светлина. Минералът е рядък, а размерът му не надвишава 2 мм.

Малцина знаят, че в бижутата се поставя не природен моасанит, а неговият синтетичен аналог – карборунд.

Минералът леко отстъпва на диаманта по твърдост. По скалата на Моос показателят му е 9,25. Има и друга отличителна черта – двойното лъчепречупване. Видимият през площадката връх изглежда двоен. Но това не е лесно да се забележи.

Не всеки гемолог и тестер ще успее да различи моасанита от истинския брилянт. Тестерът трябва да е високочувствителен, а специалистът – опитен.

И двата камъка имат практически еднаква топлопроводимост, затова евтините тестери бъркат.

Планински кристал (кварц)

Кварцът е един от най-разпространените минерали в земната кора. Всички знаят такива разновидности на кварца като аметист, цитрин, авантюрин и планински кристал. Именно планинският кристал понякога се сравнява с диаманти.

В Древна Гърция са смятали, че планинският кристал е лед, превърнат в камък. В бижутерията се цени неговата разновидност – мармарошките диаманти. Те са много прозрачни, чисти, добре оформени и често се поставят в бижута без шлифоване.

Планинският кристал прилича на диамант по своята прозрачност и чистота. Но всеки професионалист лесно ще види разликата между тях.

Достатъчно е да погледнете снимката:

До брилянта планинският кристал изглежда мътен. Стените му са гладки. Ако поставите камъка върху печатен текст, ще различите буквите. Освен това при разглеждане през лупа в кристала могат да се открият струпвания от дребни мехурчета.

Планинският кристал рядко се представя за брилянт. Така могат да се опитат да измамят единствено неопитния купувач, който купува бижу от частно лице.

Стъкло

От стъкло се изработват красиви стрази. Те се различават от акрилните стрази по силния блясък и високия показател на пречупване на светлината. Когато са върху дрехите и блестят на слънцето или на светлината на прожекторите, те наистина приличат на скъпоценни камъни.

Качеството на стъклените стрази зависи от съдържанието на олово, барий или цинк. Най-известните стрази Swarovski съдържат 32% оловен оксид. Ефектът от играта на светлината е просто удивителен. Въпреки това стъклените стрази лесно се драскат. Освен това те просто не се поставят в бижута.

Стъклото не се поставя в бижута.

Известните пръстени и обеци Swarovski съдържат циркониеви камъни. Именно тях най-често наричат „стъкло“.

Как изглежда брилянтът?

Зашеметяващо. Както вече беше казано, камъкът завладява с играта на светлината. Брилянтовата огранка има 57 фасети и това не е случайно. В началото на 20 век с помощта на изчисления, отчитащи особеностите на диаманта, са изведени идеалните пропорции на огранката, позволяващи да се постигне максимално сияние.

Как изглежда брилянтът на снимката:

Видео:

Изкуствен

По своя състав и свойства изкуственият брилянт е същият като истинския. И дори в някои отношения по-съвършен. Процесът на „отглеждане“ на синтетични диаманти е прост. В лабораторни условия той се получава за няколко часа. Химиците се шегуват: „Ако се натиснат силно въглищата, ще се получи диамант“. За производството основно се използва технологията HPHT, която се превежда като „високо налягане, висока температура“.

Синтетичният камък се отличава с липсата на включения. Той е еднороден, идеално чист. Изключително трудно е да се различи от също толкова чист истински диамант. Това може да се направи само с помощта на лабораторни тестове.

Настоящ

Най-съществената разлика между естествения и изкуствения брилянт е наличието на включения. В природата идеално чистите камъни се срещат изключително рядко. Във вътрешността в 99,9% от случаите присъстват включения от други материали. Впрочем, с невъоръжено око не е възможно да се видят. Камъкът трябва да се разглежда при многократно увеличение и от различни страни.

Интересно е да се знае. Включенията в брилянта могат да разкажат на експертите за мястото на произхода му.

Професионални методи за проверка на автентичността

Не всеки бижутер се заема да провери автентичността на огранения диамант. В заложните къщи бижутата с брилянти се оценяват без камъка. Това е така, защото е много трудно да се разпознае качественият фалшификат. Има голяма вероятност да се допусне грешка.

За специалисти в тази област се смятат гемолозите. Професионалният анализ на камъка включва:

• Преглед с лупа. Специалистът първо търси информация на дъното на камъка. Истинските скъпоценности имат клеймо. CZ е цирконий, а LG и Gemesis created са изкуствени брилянти. Под лупата се проверяват също остротата на фасетите, наличието на дефекти, отчупвания, включения и други.

• Игра на светлината. Брилянтът не излъчва дъгово сияние. Светенето му е равномерно, със сребрист цвят.

• Претегляне върху чувствителни везни. При еднакъв размер циркониевите камъни са по-тежки от истинските брилянти.

• Преглед при ултравиолетова светлина и в катодни лъчи. Може да даде информация за естествения произход на камъка и неговото облагородяване.

• Използване на детектори. Уредите измерват топлопроводимостта, електропроводимостта и коефициента на пречупване. Те позволяват бързо и сравнително точно да се разкриват фианити, муасанити и други камъни, представяни за брилянти.

Как да различите брилянта от фалшификат в домашни условия?

Всеки може да провери брилянта за автентичност. За целта не винаги е нужно да се ходи в лаборатория или магазин.

Домашните методи ще ви помогнат да различите естествения брилянт от явно евтиния фалшификат.

Започнете с огледа на камъка:

1. Обърнете внимание на пояса. При циркониевите камъни страничната гран е тъпа, докато при истинските брилянти е остра, като острието на наточен нож. Прокарайте пръст по пояса или го разгледайте през лупа.
2. Оценете блясъка. Брилянтът блести със светли, сиво-сини проблясъци. Създава се усещане, че свети отвътре. Проблясва като малки иглички. Фалшивите камъни блестят на повърхността, по-силно, и с всички цветове на дъгата.
3. Дефекти. Ако погледнете брилянта през лупа или микроскоп, никога няма да откриете отчупвания по стените и нишковидни включвания. Може да има малки точки.
4. Оправа. Елитният камък се поставя изключително в скъпоценни метали: платина и злато. Особено внимание се отделя на качеството на захватите. Брилянтът не трябва да се клати. Освен това разстоянието между крачетата е еднакво. За закрепването му никога не се използва лепило.
5. Цена. Истинският брилянт винаги е скъп камък, дори и да не е с най-доброто качество. През 2021 г. средната цена на 1 карат е 8 850 долара. В бижуто цената е още по-висока. Ако пръстенът или обиците са закупени няколко пъти по-евтино, най-вероятно брилянтите в тях са фалшиви.

Съвет. Ако нямате лупа, снимайте бижуто в макро режим. Увеличете изображението на екрана и ще можете да разгледате камъка в детайли.

Вода

Съществува популярен мит, че брилянтът „се слива с водата“. Твърди се, че ако потопите камъка в прозрачна чаша с вода, можете случайно да го изпиете. Всъщност това е просто красива приказка.

Брилянтът се вижда добре във водата.

Първо, неговата плътност е много по-висока от плътността на водата – 3,47—3,55 г/см³ срещу 0,10 г/см³. Второ, водата и брилянтът имат съществени разлики в коефициента на пречупване на светлината. Въпреки това, тестът с вода може да се окаже полезен.

В чаша с вода може да се забележи дублет – камък, слепен от два различни материала.

Растително масло

Брилянтът може да се разпознае в домашни условия с помощта на капка растително масло. Може да използвате всяко: слънчогледово, зехтин или ленено. Важно е маслото да е течно. Тестът се провежда по следния начин:

1. Върху най-голямата гран се нанася масло. Ако камъкът е истински, капката ще си остане цяла, ако е фалшив – ще се разпадне на много малки капчици.
2. Поставете пръстена настрани и го допрете до стъклото. Капка олио трябва да „залепи“ брилянта за няколко секунди. Ако камъкът изобщо не залепва, най-вероятно е фалшив.

Дъх

Казват, че ако подишате върху истински брилянт, той няма да се замъгли и ще си остане също толкова блестящ. Това е вярно.

Върху брилянта кондензът, ако изобщо се образува, се изпарява мигновено. Това е особеност на повърхността – да не задържа влагата върху себе си. Другите материали се замъгляват по-силно и по-дълго задържат капчиците влага.

Методът с дишането е добър. Но има една уловка. Ако брилянтът е 0,5 карата или по-малък, повърхността му е толкова малка, че ще бъде изключително трудно да се разгледа кондензът.

УФ светлина

За тестване на автентичността на брилянта можете да използвате УФ химикалка, запалка или фенерче. Трябва да изключите осветлението и да посветите върху камъка в продължение на 1 минута.

Повечето природни камъни под УФ светлина излъчват синьо или синкаво сияние.

Освен това те продължават да светят известно време на тъмно (притежават луминесценция). Но ако камъкът не свети, това не е повод за притеснение. В природата се срещат неутрални към ултравиолетовата светлина диаманти. В Европа те дори се ценят по-високо (в САЩ е обратното). Счита се, че инертността към УФ излъчване е свързана с липсата на дефекти на молекулно ниво.

Тестер

В интернета свободно се продават детектори за автентичност на брилянтите. Те са с различна чувствителност. Но дори най-простият лесно разпознава фианитите. А за разпознаването на муасанит обаче е нужен по-скъп апарат. Той оценява камъка по електропроводимостта. Муасанитът провежда електрически ток, а брилянтът – не.

Тестерът се доближава до камъка под ъгъл от 90 градуса. В продължение на няколко секунди на дисплея се появява резултатът. Най-простият Diamond Selector II може да се купи от AliExpress за 6 €.

Забранени методи

Един от най-известните тестове е рязането на стъкло. Истинският брилянт може да го среже или поне да остави драскотини. Със същата лекота той драска други камъни.

Съветваме Ви да не прибягвате до варварски проверки. Ако камъкът се окаже истински, няма да го развалите, но може да повредите оправата.

Към забранените методи спадат следните начини:

• Драскане с диамантена пила.
• Рязане на стъкло.
• Нагряване до високи температури.
• Удар с чук.

Брилянтът е най-твърдият камък. И това е вярно. Но освен това той е и крехък. Ударът с чук ще го унищожи.

Проверка за автентичност в лаборатория или при специалист

Можете да разберете със 100% гаранция дали брилянтът е истински или фалшив, само ако дадете камъка за експертиза в гемологична лаборатория.

Такива лаборатории има във всички големи градове. Най-известната в Русия е Гемологичният център на МГУ. Средно експертизата струва 12 €. Времето за извършване е от 1 час до 2 денонощия. Писменото експертно заключение и юридическият документ (сертификат) струват малко по-скъпо – 15-30 €. Тук също можете да оцените камъка – да разберете реалната му стойност.

За идентификация в лабораториите се използва специално оборудване:

• гемологична лупа-триплет;
• спектрометри от видимия диапазон с обхват в близкия ултравиолетов и инфрачервен спектър;
• раманови спектрометри за анализ на състава на включенията, на различните структурни особености и на примесните центрове;
• други.

В лабораториите могат да се разкрият дори брилянти, облагородени по метода HPHT. Те имат характерни дефекти на кристалната решетка. При определяне на автентичността на камъка специалистът дава пълно заключение, включително проверява качествените му характеристики.

Какво влияе върху цената на брилянта?

Има брилянти и брилянти. Дори „оригиналите“ с еднакъв размер могат да се различават по цена с повече от 60%. За най-ценни се считат необлагородените едри камъни с идеална чистота, твърдост, цвят, прозрачност и огранка.

Повечето гемологични лаборатории по света, за да определят стойността на брилянтите, разчитат на класификацията на GIA, наречена „4С“. Тя е разработена през 1953 г. в Gemological Institute Of America. Колкото по-висок е показателят 4С, толкова по-скъп се смята камъкът.

Четирите основни характеристики, които определят качеството и стойността на брилянтите – carat, cut, color, clarity.

• Тегло (Carat). 1 карат е равен на 0,2 г. За едри се считат брилянтите над 1 карат. Теглото на средните е от 0,3 до 0,99 карата. Камъните под 0,29 карата спадат към дребните.
• Цвят (Color). За най-скъпи се считат напълно безцветните брилянти, които в природата се срещат рядко. Те спадат към група D. Съществуват също и камъни с бледожълт оттенък и фантазни цветове.
• Чистота (Clarity). Основният критерий за оценка. Колкото по-малко включения има в камъка и колкото е по-прозрачен, толкова по-висока е стойността му.
• Качество на огранката (Cut). Благодарение на изкусната огранка диамантът се превръща в брилянт. При скъпите варианти се спазват точна геометрия, пропорции и правилност на ъглите.

Критерии, които ще помогнат приблизително да се оцени брилянтът и да се определи качеството:

• Таблица №1:

• Таблица №2:

Въпроси по темата

Как се фалшифицират брилянтите?

Най-често за брилянти се представят фианити и муасанити с огранка Кр-57. През последните години на пазара се появиха така наречените „китайски брилянти“, направени от диамантен прах. За естествени брилянти се представят синтетични, както и камъни-дуплети, при които отдолу се залепва евтин материал. Брилянтите с ниско качество се облагородяват – с лазер се отстранява излишният въглерод, след което камъкът се представя за първокласен. Съществува голямо количество варианти на фалшификати, изработени с такова майсторство, че не всеки специалист ще ги разпознае.

Може ли да се провери камъкът в магазина?

Не само може, но и трябва. Покупката на пръстен с диамант не е случай, в който може да се разчита на доверие. На първо място в магазина трябва да има съответните сертификати, издадени от специализирана гемологична лаборатория. Също така по ваша молба диамантът трябва да се провери с тестер. Такива уреди има във всички големи магазини (в останалите не си струва да се купува диамант).

Нека обобщим. В домашни условия за обикновения човек е невъзможно да различи диаманта от фалшификат със 100% сигурност. Особено ако в пръстена е поставен качествен муасанит, а самият камък е дребен. Тук дори ювелир може да сгреши. Съвременните технологии за изработка на бижута много напреднаха. Диамантите се фалшифицират много качествено. Единственият надежден начин да разберете дали пред вас е истинският камък, или не, е да го проверите в лаборатория.