Съседът ми разказа защо имам плесен и гъбички в банята — проблемът беше решен за 0,26 €.

С плесен и гъбички в банята се сблъсках за първи път преди година. Точно тогава строителите бяха довършили всичко, което трябваше, прибраха си инструментите и набързо се оттеглиха, оставяйки ме сама с новия ремонт. Както вече се досещате, обаче, на него не му беше писано да остане дълго свеж, нито навсякъде – след няколко месеца в банята се появиха странни тъмни петна.

Война с плесента, етап 1 — щурм срещу нашественика с народни средства

Територията, окупирана от гъбичките, не само губи естетическия си вид, но става и опасна за здравето. Спорите, витаещи във въздуха в огромни количества, попадат в белите дробове, след това в кръвта, откъдето се разнасят из организма и се отлагат във всички органи, включително и в мозъка. Заразеният човек страда от влошаване на паметта, световъртеж, липса на жизнени сили. Понякога гъбичките предизвикват бронхиална астма и, според последните научни данни, стават причина за появата на редица онкологични заболявания.

Като цяло беше ясно, че не бива да се оставя ситуацията на самотек. Още първата вечер, развявайки виртуалното знаме с надпис „SOS“, отидох във форума на майките домакини, където ми препоръчаха около дузина народни средства за борба с плесента.

Оцет

За да победя натрапника, трябваше да взема трапезен оцет с 9% концентрация, да го излея в бутилка с пръскачка и обилно да обработя всички повърхности, където се е заселила гъбичката. След няколко часа трябваше да измия тези места с обикновен почистващ препарат. Но за по-сигурно минах по фугите и с памучна клечка, напоена с оцет.

Резултатът, меко казано, не зарадва. Плесента беше намаляла, но явно нямаше никакво намерение да отстъпва позиции.

Сапун за пране

Седмица по-късно, след като се убедих, че черният налеп така и не е изчезнал, пристъпих към осъществяването на алтернативния вариант:

1. Настъргах парче 72-процентов сапун за пране с помощта на обикновено кухненско ренде.
2. Залих получените стърготини с литър гореща вода и ги оставих за около 20 минути, за да се разтвори всичко. За да ускоря процеса, от време на време разбърквах с дървена пръчка.
3. Част от готовия разтвор използвах, за да измия следите от плесента – след 20 минути активно търкане на фугите с гъба за съдове количеството на тъмния налеп значително намаля. С остатъците от сапунения разтвор навлажних повърхността, която беше станала почти чиста, и тъй като часът вече беше късен, оставих банята в това състояние до сутринта. Както се оказа по-късно, втората стъпка беше излишна – цялостната картина не се промени съществено.

Сапунът за пране успя донякъде да укроти плесента по стените и пода на банята, но до пълната победа над врага беше още далеч.

Водороден прекис

След това имах извънредно натоварване на работа, което се проточи почти месец. Да се отделя време за някакви плесени, когато то не стига и за самата мен, е кощунство, затова не вземах никакви мерки. След това обаче все пак трябваше да си спомня за опасността от плесента и да премина към третия метод.

След като си набавих от аптеката три флакона с 3% разтвор на водороден прекис, отново се въоръжих с пулверизатор и, без да пестя, обработих всички места, където се беше разрастнала плесента. Пероксидът съскаше и се пенеше — създаваше се впечатление, че възнамерява да изплаши плесента, а не да я изгори със силата на окислително-редукционната реакция.

Въпреки това плесента започна постепенно да изчезва. Това ставаше буквално пред очите ми, затова добавих още една порция прекис по фугите между плочките. И – о, чудо! – час или час и половина по-късно банята беше неузнаваема. Тук-там все още имаше тъмни следи (например на съединението между стената и ръба на ваната), но като цяло резултатът ме зарадва. За да го затвърдя и да «довърша» плесента, повторих обработката два пъти с интервал от един ден.

С това войната със спороносния неприятел можеше да се смята за приключена. Обаче в състояние на еуфория успях да остана малко повече от три месеца. За това време плесента успя да закопнее и се върна, като сега окупира и част от тавана.

Лимонов сок

Един ден реших да почистя хладилника и открих там пакет с лимони, които вече бяха започнали да се развалят. Веднага си спомних още един съвет от форума – едно момиче разказваше, че сокът от тези цитрусови плодове убива плесента и гъбичките в банята за миг. Трудно ми се вярваше, но защо пък да не опитам?

Нямах специална сокоизтисквачка, затова трябваше да прибегна до изпитан от готвачите начин – да търкалям лимоните по масата, превръщайки вътрешността им в каша, после да ги разполовя и да ги изстисквам на ръка. След като добих по този начин цяла чаша сок, го напръсках по местата, където налетът се беше разположил удобно.

Дали лимоните ми бяха неподходящи, дали плесента се оказа любителка на киселото, но резултатът не зарадва дори след повторно нанасяне на сока и цяло денонощие чакане. Петната от плесен само леко изсветляха.

Пауза във военните действия и посещение на съседите

Един ден съседите също започнаха ремонт и решиха да сменят водопроводните тръби, поради което дойдоха при мен, за да обсъдим този въпрос. Освен това поискаха да видят банята, за да решат къде и как да направят съединителните места.

Естествено, от погледа им не убягна и плесента, която по това време ми беше станала почти родна. Както се оказа, някога съседите се бяха сблъскали с подобен проблем и дълго бяха търсили решение. Химическите средства даваха краткотраен ефект – гъбичките се връщаха всеки път.

В крайна сметка, след като преровиха тонове литература, съседите установиха, че причината за появата на плесенния налеп е:

• високо ниво на влажност, което се поддържа постоянно;
• липса на добра вентилация (такъв проблем често се среща в старите къщи);
• използване на строителни материали, в състава на които липсват фунгициди — вещества, които не позволяват на гъбичките да се заселват по повърхността и да покълват.

За мащабен ремонт на банята съседите нямаха пари, затова поеха по най-икономичния път — монтираха принудителна вентилация, така че влажният въздух да не се задържа в банята, а веднага да излиза във вентилационната тръба. А тъй като по същото време в семейството им се появи още един член — котка — специално за нея направиха мини-отвор във вратата. Този отвор трябваше да изпълнява две функции — да осигурява на животното денонощен достъп до тоалетната и да гарантира постоянен въздухообмен.

Пробиването на дупка на вратата, особено при липса на домашни любимци, не влизаше в плановете ми, но идеята с изпускателния вентилатор много ми хареса. Обаче си оставаше още един нюанс — банята използвах не само за вземане на душ, но и за сушене на пране. За да не се превръща разпростеното пране в източник на влага, се наложи да купя сушилна машина. Това беше скъпо, но, както се оказа по-късно, покупката напълно се оправда.

Войната с плесента, етап 2 — професионална атака срещу врага

След монтирането на вентилатора и сушилнята оставаше един нерешен проблем — все същият налеп по фугите между плочките. Не исках да чакам той сам да изчезне, след като не се е адаптирал към новите климатични условия. Да продължавам поредицата от експерименти с народни средства — също не исках, макар че в списъка все още имаше сода, борна киселина и масло от чаено дърво.

Налои се да отида пак за съвет при същите съседи. Вярно, името на средството, което самите те използваха, не можаха да си спомнят, но ме увериха, че във всеки строителен магазин има огромен избор от препарати срещу плесен.

И наистина — на рафта стояха пет-шест бутилки с различен цвят, обем и цена. Между другото, сумите на етикетите започваха от 2,50 € и се изкачваха към безоблачни висини.

Не съм свикнала да купувам домакинска химия на случаен принцип, затова започнах да чета етикетите. Колкото и да е изненадващо, в състава на тези средства имаше:

• натриев хипохлорит (в различно количество, но навсякъде под 5%);
• нейоногенни ПАВ;
• ароматизатори (между другото, те присъстваха само в две от пробите).

И какво излиза? Трябва да платим толкова пари за смес от чешмяна вода, белина и сапун? Върнах бутилките обратно на рафта и се насочих към други стоки — „Белизна“ (тя струваше само 0,16 € за литър 3% разтвор) и домакински сапун (най-евтиният струваше 0,10 €). Общо 0,26 € срещу 2,50 € — почти десетократна икономия!

У дома натроших сапуна и го разредих с вода до гъста сметана. Налях „Белизна“ в пръскачката, добавих и малко сапун и разклатих. С получения разтвор напръсках всички места, където се виждаше мухъл. След още половин час навлажних гъбата и старателно измих с нея фугите. Прозорецът в кухнята и входната врата също трябваше да отворя, за да се изветри по-бързо острата миризма, но щастието нямаше граници – мухълът изчезна. Напълно. Надявам се, завинаги.

Сега периодично добавям белина към водата, с която мия плочките в санитарното помещение. Просто така, за профилактика. Може би това е излишно, но чистотата не може да е в повече.

Ще се радвам, ако моят опит помогне на някого да унищожи мухъла в банята, без да губи време и пари напразно. А към тези, които знаят други начини – действени и лично изпитани – молба да споделят своята история за борба с гъбичките.

Автор: Жанна Цветкова