Защо растенията не трябва да се поливат със студена вода и какво ще се случи

Правилното овлажняване на стайните цветя, разсада и градинските лехи е най-важното условие за нормалното развитие на културата. Както опитните градинари, така и професионалните агрономи настояват, че растенията не трябва да се поливат със студена вода. Оптималната температура е около 20 градуса. Допустими са колебания в рамките на 4 градуса в положителна или отрицателна посока, в зависимост от вида на растението, температурата на околната среда и начина на поливане.

Какво се случва при овлажняване със студена вода

Ако водата е взета направо от кладенеца (такава рядко е по-топла от +6 градуса) или е изстинала през нощта до 15 градуса или по-ниско, то използването ѝ за поливане е крайно нежелателно.

Какво ще стане, ако пренебрегнете правилото:

Получавайки вода, подобна на есенните порои, растението ще забави всички биологични процеси и ще започне да се подготвя за сън.
Сами по себе си много вещества се разтварят по-зле в студена вода и затова не насищат насажденията в необходимата степен.
Най-силно страдат мъничките периферни коренови израстъци, чак до отмиране.
Поради преохлаждането се влошава отговорът на растенията към външните дразнители. Насажденията стават по-податливи на болести, страдат по-силно и се възстановяват по-трудно след атаки на всякакви вредители.

Съвет
Списание chistota.decorexpro.com препоръчва да организирате на парцела система за капково напояване, която минимизира риска както от преохлаждане, така и от прегряване по време на овлажняването, предпазва от преливане и суша, позволява по-рационално да изразходвате влагата от резервоара и да не бързате до вилата точно по времето, когато се дава вода.

Правила за поливане

Такива са основните отрицателни последствия от поливането със студена вода, но в агротехниката няма еднозначни решения. Когато организирате поливането, трябва да вземете предвид следните фактори:

видът на растението,
начинът на поливане,
температурата на въздуха и почвата.

Вид растение. Повечето зеленчукови култури и саксийните растения произхождат от тропиците и други южни подлесъци. Те предпочитат вода не по-хладна от 20, а още по-добре 22 градуса. Сред зеленчуковите култури особено топлолюбиви са тиквените, от диня до краставици. Обратно, не обичат много жегата културите от семейство Картофови, например доматите. Те предпочитат овлажняване с хладна вода, 18—20 градуса.

Начин на поливане. Очевидно е, че не бива да се лее ледена, изворна вода в корените — това е пряк студен удар за растението. А дъждуването (например при зелето), капковото напояване или поливането през добър слой мулч са напълно подходящи начини, ако няма възможност да се затопли водата за поливане.

Температура на околната среда. Растенията понасят промените на условията по-зле, отколкото студа или жегата. Затова да се овлажнява със студена вода в жегата или след хладна нощ да се плискат насажденията с гореща влага е най-лошото решение. Не трябва да има контраст между температурата на водата, почвата и въздуха. Ето защо е за предпочитане стайните насаждения да се поливат с вода, престояла в същото помещение, а зеленчуковата градина — с влага, събрана в резервоар, престояла поне денонощие.

Още няколко нюанса на правилното поливане:

През гореща седмица е по-добре насажденията да се поливат преди 9 часа сутринта или след 18 часа, когато жегата е спаднала. В противен случай капките концентрират слънчевите лъчи и ще оставят изгаряния по листата. А влагата от почвата пък ще се изпарява бързо и ще образува кора, която пречи на въздуха да достига до корените. Друго последствие от изсъхването на почвата е, че корените ще растат вертикално надолу и нагоре в търсене на влага, а растенията ще се държат по-зле за почвата — и най-малкият вятър ще ги събори.
В хладно и облачно време поливането трябва да се намали и да се извършва в топлата част от деня, така че водата да не се задържа нито при стъблата, нито по зеленината и плодовете. Грешката може да доведе до това, че в локвичките ще се развие микрофлора, която ще започне да изяжда растенията, и ще се появят гнилости.
Такива зеленчуци като доматите понасят лошо влагата, но не обичат и сушата. Затова те трябва да се покриват с мулч, така че влагата да се изпарява бавно и да може да се полива по-рядко.
Контрастите не са желателни, но е очевидно, че след слани не бива да се взема ледена вода, а в жега — вряща вода. В първия случай трябва да се даде на почвата поне малко да се затопли и да се полее с топла вода. Допустимо е тропически капризни растения като краставиците да се стоплят с вода около 45 градуса, но това е рисковано — по-добре е да се организира оранжерия. В жегата, напротив, трябва да се остави земята да изстине и едва тогава да се лее вода. Ако се вземе гореща влага и се овлажни горещата почва, насажденията просто ще се сварят.

Растенията не трябва да се поливат нито със студена, нито с гореща вода, ако искате да получите богата реколта. Изворната вода ще накара растенията да забавят развитието си и ще ги направи уязвими за вредители и болести. Горещата вода ще подейства на насажденията като парна баня, което крие риск от гибел. Аграриите смятат капковото напояване за оптимално, но то съвсем не е задължително. Спазвайте условията, препоръчани за съответните видове растения, и реколтата, цветята и наситената зеленина непременно ще Ви зарадват.