Какво да правим преди Великден. Значение на Страстната седмица: списък на задачите за всеки ден през 2022 г.

Страстната седмица през 2022 г. ще бъде от 18 до 22 април. За всеки християнин тези шест дни преди Великден са най-важните. Идва време да се замислим: „доколко съм напреднал в преодоляването на греховете?“ Защото именно заради това даде живота си Иисус Христос.

Последната седмица на Великия пост се нарича още „страшна“ заради събитията, предхождащи Възкресението: предателството на Юда, разпятието на Спасителя на кръста. Въпреки това тя е седмица на големи чудеса. Затова всичките ѝ дни са Велики. Страстната седмица е изпълнена с вълнуващи богослужения. Във връзка с карантината през 2022 г. много църкви ще проведат онлайн предавания.

Значение на всеки ден

Цялата Страстна седмица е посветена на последните дни от живота на Иисус. Православните християни изминават с Него последния път, като посещават служби или четат специални молитви (Евангелията за всеки ден, тропар, кондак).

Значението на всеки ден е особено – със собствен смисъл и богослужение.

Вярващите хора се стараят да не пропуснат нито едно богослужение. За особено важни се смятат службите на Велики четвъртък, Велики петък и Велика събота.

Понеделник

В първите три дни на Страстната седмица все още се провеждат служби от Великия пост: Часове, Изобразителни, Литургия на Преждеосветените дарове. Изчита се цялото Евангелие по части.

На първия ден се припомнят старозаветният Йосиф и изсъхналата смоковница. Целомъдреният Йосиф, унизен и продаден от братята си, а по-късно въздигнат от Бога, е прообраз на Христос. Иисус също ще пострада от завистта на своите съплеменници. Собственият му ученик го продава за 30 сребърника. След като преминава през страшни мъки, Иисус е положен в гроба (вместо тесния ров) и, възкръсвайки от него със собствената си сила, се възцарява над Египет.

Основната тема на Великия понеделник е приближаването на Съда. Спасителят седи с учениците си на сянката на маслините. Учениците Го питат: „Кажи ни, кога ще бъде краят и какво е знамението на Твоето пришествие?“

Проклятието на смоковницата е изпълнено със символично и духовно значение. След като изсуши дървото, което не дава плод, Исус показа Божествената сила. Шест месеца преди Разпятието Господ разказва притча за лозаря. Три години стопанинът на лозето не намираше плод по дървото и заповяда да го отсекат. Но лозарят се възпротиви и го убеди да почака още една година. Той каза: ще я окопая и наторя, и тя може би ще даде плод; ако ли не – ще я отсека. И така и стана. Смоковницата символизира юдейския народ, който Спасителят наторяваше с проповедта Си, лозето – Църквата и земния живот, а лозарят – Исус.

Какво да се прави и как?

През цялата Страстна седмица, започвайки от Велики понеделник, се полагат грижи за пречистването на дома и на душата.

Работата е едновременно физическа и духовна:

• Трябва да се замислим, че душата без вяра, като безплодната смоковница, няма да даде никакъв плод.
• Вкъщи трябва да се довърши ремонтът и да се изхвърли всичко старо и счупено.
• Що се отнася до храната, от понеделник ограниченията стават по-строги. В последната седмица на Великия пост православните се хранят много оскъдно, обикновено само вечер.
• В първия ден на седмицата трябва да се ядат сурови плодове и зеленчуци. Разрешава се да се ядат ядки, хляб с мед.

За бременните и кърмещите жени, децата, както и за хората със здравословни проблеми постът значително се омекотява. Те могат да ядат всякаква постна храна, но от месото все пак е желателно да се откажат.

Вторник

Във вторник сутринта Исус дойде в Йерусалим, за да поучава народа. Още тогава първосвещениците искаха да Го арестуват, но се уплашиха. Вместо това те задаваха на Христос коварни въпроси. Той разказа притчата за талантите и за десетте девици, за плащането на данъка на кесаря, за второто пришествие, за най-голямата заповед в Закона.

На Велики вторник в храма се припомнят историята за спасяването на младенеца Мойсей и първото изпитание на Йов. Те разказват за изпитанията на верните. Така вярващите се подготвят за мисълта за предстоящите страдания на Христос. На богослужението трикратно се изпълнява тропарят „Се, Женихът идва в полунощ“ и светиленът „Чертогът Твой виждам, Спасе мой“. Те напомнят за Страшния съд, за това колко е важно да бъдем духовно будни.

В този ден православните трябва да се замислят доколко са достойни да бъдат свидетели на Страстната седмица.

Какво да се прави и как?

Хората често питат какво да правят всеки ден през Страстната седмица. За първата половина на седмицата няма ясни указания. На Велики вторник:

• Православните продължават да въдворяват ред в дома си.
• Често на този ден се купуват продукти за празнуването на Великден, приготвят се обредна кърпа и празнични дрехи за великденското богослужение.
• Трябва да си припомняме земния път на Исус Христос, да четем Евангелието и да се молим.
• Във вторник продължават да се ядат само сурови зеленчуци и плодове, както и ядки и мед.

На Велики вторник православните се стараят да извършат добро дело. Например да помогнат на немощни старци и болни деца. Притчата за десетте девици поучава, че след като човек приеме вярата, трябва да я съпътства с добри дела. Така се поддържа духовният живот.

В руските села във вторник на Страстната седмица е имало традиция да се приготвя „сочено мляко“. Жените ставали преди зазоряване и събирали от хамбарите ленено и конопено семе. Семената се изсипвали в хаван, дълго ги тълчали, а след това ги разреждали с вода. С полученото „мляко“ напоявали добитъка, за да го опазят от болести. На мъжете беше забранено да гледат „соченото мляко“.

Сряда

Нощта срещу сряда Иисус прекара в дома на Симон, прокаженият във Витания. По това време вече се беше състоял съветът на първосвещениците и чернокнижниците. Беше решено Иисус да бъде заловен с хитрост и убит. Една жена „грешница“ изля миро върху главата на Спасителя и по този начин Го приготви за погребение. В същия ден Юда реши да предаде своя Учител за 30 сребърника.

На службата във Велика сряда се порицават православната жена „грешница“ и сребролюбието, довели до убийството на Иисус. Православните се настройват за покаяние. Вечерта се извършва обща изповед.

Какво да се прави и как?

На третия ден от Страстната седмица някои православни се стараят да довършат почистването, за да посветят Велики четвъртък на телесното и духовното очистване. Днес:

• Измитат целия боклук от дома, въвеждат ред в помощните помещения, в двора, кърпят дрехи.
• Постят строго, ядат само сурови зеленчуци и плодове.
• Размишляват върху своята греховност, прощават обидите и искат прошка от ближните си.
• Денят завършва с изповед.

В сряда руските селяни обливали добитъка със стопена вода, която събирали от овразите. Във всяка кофа добавяли по щипка четвъртъчна сол (от миналата година). Ритуалът трябваше да защити домашните животни от нечистата сила, незнайни болести и злото око.

Четвъртък

Във Велики четвъртък в храмовете се припомня Тайната вечеря. Това е последната вечеря на Иисус Христос с учениците. Според Свещеното писание Той им подаде вино и хляб, като ги нарече своя кръв и своето тяло, които Той доброволно принася в жертва за спасението на всички хора. Събитията от Велики четвъртък поставиха началото на църковния обред причастие.

Вечерта Иисус изми нозете на учениците си, давайки урок по смирение и служене на ближния.

В памет на това събитие по време на богослужението в катедралните храмове архиереят измива нозете на 12 свещеници (монаси). Православните четат молитвата на Спасителя в Гетсиманската градина. Сутринта се извършва литургията на Василий Велики, а вечерта се четат 12-те евангелия за последните часове на Спасителя и за Неговите кръстни страдания.

Какво да се прави и как?

Велики четвъртък в Русия е известен като „Чист“. Днес трябва да се довърши почистването на дома, а също така да се очистят душата и тялото.

Отдавна в Русия на този ден са отоплявали банята. Домакините усърдно изстъргваха подовете, миеха пейките, прозорците, изпираха всичкото бельо, изтърсваха килимите. Списъкът със задачите за четвъртък за православните:

• Счита се, че в четвъртък трябва да се успее да се изкъпе човек преди изгрев слънце. Втори път се мие, след като приключи с почистването на дома (обикновено в банята).
• В този ден правят генерално почистване: мият прозорците, тоалетната и банята, плочките, подовете зад мебелите. Също така препират спалното бельо и дрехите.
• В четвъртък се извършва масово причастие. Енориашите се причестяват след изповед. Важно правило – спазване на поста. « В кое време е по-добре да се причестяваме от Чашата на живота, ако не в настъпващите дни, когато тя ни се подава, може да се каже, от ръцете на Самия Господ?».
• Вечерта в храма се извършва специално богослужение. Четат се откъси от Евангелието, посветени на страданията на Исус. По време на службата енориашите държат запалени свещи, които после отнасят вкъщи и осветяват жилището.
• На този ден може да се започне приготвянето на празничната трапеза за Великден: козунаци, яйца, месни и други ястия.
• Ако няма възможност да се посети службата, желателно е да се прочетат 12-те Страстни Евангелия (самостоятелно или под онлайн транслация на богослужението).

В народа на Чисти Четвъртък също препичали сол. Смятало се, че «четвъртъчната» сол притежава целебни свойства, предпазва от лошо око и нечиста сила. Но Църквата нарича това суеверие. В храма се освещава обикновена сол, не препечена.

Петък

Велики Петък, или Страстен петък – ден на Разпятието. Православните го прекарват в скръб.

В последния ден на земния живот първосвещеник Каиафа провежда нощен разпит на Исус Христос. Той трябва да се сблъска с изтънчени издевателства и биене. Следва разпит при Понтий Пилат – префекта на Юдея. Но като смята обвиненията на първосвещениците за абсурдни, Пилат изпраща Исус при владетеля на Галилея Ирод (тъй като Исус е галилеец). Ирод му се подиграва и, обличайки го в бели дрехи, го изпраща обратно.

Префектът прави няколко опита да пусне Исус, но подговорената от първосвещениците тълпа вече крещи: «Разпни Го, разпни!». Случва се ужасно. Няколко часа Господ тежко страда, прикован с гвоздеи към Кръста. Но дори тогава Той се моли за убийците Си. На Кръста Той приема покаянието на разбойника, разпънат до Него.

Исус изпитва целия ужас на богооставеността. След като успя да го преодолее, Той произнася последните думи: «Свърши се! Отче! В Твоите ръце предавам духа Си».

Службата започва в 8 вечерта и продължава цяла нощ. Тя е посветена на страданията на Христос. През деня в средата на храма се изнася Плащеницата (голямо покривало с изображение на разпънатия Исус Христос). Украсяват я с цветя и я обвиват с благовония. Втората служба се провежда вечерта. Енориашите се събират край църквата и запалват свещи. Плащеницата се обикаля около храма.

Какво да се прави и как?

Велики Петък има най-скорбен характер. На този ден трябва:

• Отложете всичките си дела.
• В петък православните християни идват в храма да се «сбогуват със Спасителя».
• Вкъщи се препоръчва да прочетете канонът за разпятието на Господа и «На плача на Пресвета Богородица». Важно е да се задълбочите в тези молитви, да проникнете в тях и да размислите върху собствения си живот.
• Вярващите хора се отказват от храна на този ден. Само след 6 вечерта може да се ядат малко зеленчуци и плодове.

Събота

Велика Събота – последният ден на Великия пост. Бог е погребан и слязъл в ада, за да го разруши.

На този ден тялото на Христос пребивава в Гроба, затова го прекарват в мълчалива скръб и радост.

Службата на шестия ден е обогатена със старозаветни пророчества за Възкресението на Спасителя. След тържествения прокимен «Възкръсни, Боже, съди земята» всички духовници се преобличат в бяло. Това е символ на победата на Христос и началото на Пасха. Но все още вместо Херувимската песен се изпълнява «Да мълчи всяка плът», като призовава да се пази великата тайна.

Какво да се прави и как?

До 16 часа на Велика събота всичко трябва да е готово за празнуването на Светлото Възкресение. Какво трябва да се направи преди Пасха и как:

• Откажете се от тежка работа. Можете да печете козунаци и да украсявате яйца, което повечето работещи православни правят.
• В събота е позволено да се яде гореща растителна храна без олио (печени зеленчуци, постни супи, каши и др.).
• Вечерта православните отиват в църква, за да осветят храната и да останат на всенощното бдение. След службата звучи радостната вест: «Христос възкръсна!». Вярващите отговарят: «Воистина възкръсна».

Въпроси и отговори

Защо Страстната седмица се нарича така?

От църковнославянски думата «страсти» се превежда като «страдания». Освен това, «страст» в православието наричат влечението на човека към определен вид грях. Страстната седмица е седмица, изпълнена със страданията на Спасителя заради човешките грехове.

Какво не трябва да се прави през Страстната седмица?

В памет на мъките на Христос през цялата седмица трябва стриктно да се пости. Трябва да се откажете от месо, птици, риба, яйца, млечни продукти, сладкиши и вино. В тези дни не е прието да се веселите, пеете и танцувате, както и да празнувате каквито и да е празници. В петък, събота и неделя е забранено да се работи и чисти. За особени грехове през Страстната седмица се смятат сквернословието, осъждането и нечистоплътността.

При православните Страстната седмица е време на скръб, строг пост и посещение на храма. Ежедневно се провеждат служби, които разказват за последния път на Спасителя. Душата изпитва шок от случващото се и по този начин се очиства.

През последната седмица преди Пасха вярващите хора се разкайват за своята греховност и се стараят да бъдат по-добри, по-чисти, по-светли. Те се отказват от развлечения и храна, която носи удоволствие. Почти цялото свободно време се посвещава на молитва и добри дела. Страстната седмица завършва със Светлото Възкресение. Православните се радват, поздравяват се взаимно и разговяват. Счита се, че първо трябва да се изяде осветеното яйце.