За какво е нужно страничното отворче на тоалетното казанче: отговорът на водопроводчика.

Далеч не всички знаят защо е нужно страничното отверстие на казанчето. Този конструктивен елемент не присъства при всеки модел. Около предназначението на отвора са измислени няколко мита, които не отговарят на действителността. Ще разкажа защо този отвор е добавен в конструкцията, ще разгледам неверните хипотези за предназначението му и ще обясня как трябва да се използва и как – не.

Предназначение на отвора: отговорът на водопроводчика

Въпросът за допълнителния отвор в казанчето ми зададе малкият ми племенник. Преди това аз самият няколко пъти съм свързвал тоалетната със собствените си ръце, но не успях веднага да отговоря защо се прави това отворче. Въпросът беше още по-сложен, защото при някои модели казанчета го има, а при други – го няма.

Първоначално прегледах няколко версии:

• Отворчето не позволява на казанчето да прелее.
• През отвора отстрани влиза въздух, който изравнява налягането в момента на изпускане на водата.
• Това е чисто декоративен елемент, който е нужен за поставяне на красива тапа.

Тези версии обаче не ми се сториха убедителни нито на мен, нито на племенника ми. Наистина, да се прави украшение отстрани, където едва ли някой ще го види, е неразумно. Версията, че отворчето играе роля на защита от преливане, също не издържа на критика: нали водата ще се излива от него на пода, точно както би се изливала през ръба на казанчето.

Втората версия изглеждаше малко по-убедителна. Наистина, при изпускане на голямо количество вода в казанчето налягането трябва рязко да спадне, което ще пречи на водата да излиза навън. През страничния отвор ще се засмуква въздух от стаята, което ще компенсира спада на налягането и ще позволи водата да се изтича безпрепятствено. При по-внимателно разглеждане обаче и тази версия отпадна: нали казанчетата без отвор работят не по-зле от моделите, които имат такъв.

В търсене на отговор се обърнах към форум на професионалисти във водопровода. Отговорът се оказа прост и ясен: двата отвора, направени отляво и отдясно, позволяват свързването на казанчето към водопровода в тесни тоалетни помещения. Ако отворът беше направен само от едната страна, щеше да съществува риск да не се осъществи подаването на вода от тръбата, разположена от другата страна на казанчето.

След като се свърже водопроводът към единия отвор, другият остава свободен. Той се затваря с декоративна тапа или се оставя отворен. Това е цялата тайна!

При кои казанчета има допълнителен страничен отвор?

Полученият отговор беше прост и разбираем, напълно удовлетвори племенника ми, а и на мен ми се стори изчерпателен. За да приключа окончателно с този въпрос, проучих още няколко публикации и страници от специализирани форуми.

Преди всичко, запознаването с разнообразието от модели съвременни тоалетни показа, че допълнителен отвор наистина няма при всички модели с компактни казанчета. Наличието му зависи от вида на захранването с вода:

• Традиционният начин предполага захранване с вода отстрани. Такава конструкция за първи път се е появила при разделните тоалетни, при които резервоарът за изплакване е бил разположен на стената, над седалката. При страничното захранване е важно от коя страна се намира водопроводната тръба.
• По-модерната конструкция предполага захранване с вода от долната страна на казанчето. В този случай не е необходимо да се правят симетрични отвори за подаване на вода: разстоянието между тях не е голямо и дори ако отворът е разположен от противоположната на тръбата страна, маркучът лесно ще го достигне.

Следователно допълнителният страничен отвор е атрибут на моделите, при които захранването с вода става отстрани.

Как да не наводним съседите: настройвайте правилно арматурата

Отворът на казанчето изглежда като опасен конструктивен елемент: ако нивото на водата се повиши прекалено, излишната вода ще се излее на пода. При такава авария можете дори да наводните съседите. Обаче, след като проучих конструкцията на арматурата в казанчето си, разбрах, че такъв изход е малко вероятен.

Защита от наводнението осигуряват два механизма:

• Кран с плувка, през който водата влиза в казанчето. Когато нивото се вдигне твърде високо, леката пластмасова чашка ще изплува и ще повлече със себе си лоста, на който е закрепена. Другият край на лоста ще подейства върху крана и ще спре водата.
• Преливна тръба. Височината ѝ се регулира така, че горният ръб да е под отвора, но над нивото на водата, при което плувката спира притока. Ако кранът с плувка се повреди и водата продължи да постъпва в казанчето, повърхността ѝ ще се издигне над гърлото на преливната тръба. След това цялата излишна вода ще отиде в оттока на казанчето и ще се оттича в канализацията, а не на пода.

За да се уверите, че от казанчето на тоалетната не изтича вода, поставете под него сух вестник. Върху хартията всяка капка ще бъде забележима. Дори ако капките падат рядко, течът ще може да се забележи по деформациите на хартията, която се е намокрила и после е изсъхнала.

Ако забележите, че изпод капачката на допълнителния отвор е започнала да се процежда вода, проверете дали плувковият клапан работи. Това се прави лесно: свалете капака на казанчето и натиснете плувката с ръка. От крана трябва да потече вода. След това повдигнете плувката и се уверете, че водата е спряла да постъпва.

Положението на плувката може да се регулира чрез скъсяване или удължаване на пръчката, на която е закрепена. Аз например реших да я скъся съвсем малко, за да избегна със сигурност изтичането на вода. За целта при пластмасовите конструкции има назъбени планки с фиксатори. Що се отнася до металната тел, достатъчно е леко да се подгъне.

Може ли към страничния отвор да се свърже оттокът на пералната машина?

Още една интересна идея, която срещнах във форума, докато търсех отговор на въпроса на племенника си, е свързването на оттичането на пералнята към допълнителен отвор. Технически това става лесно: пъхаме маркуча в казанчето и го закрепваме с гумен уплътнител или уплътняваща смес. Идеята обещава две предимства:

• Икономия на вода. Този ефект се постига благодарение на възможността оттокът от пералнята да се използва повторно за промивка на тоалетната.
• Прост и чист начин за отвеждане на отпадъчните води. При свързване към казанчето маркучът се закрепва здраво и рискът да изскочи отпада.

Въпреки това при по-внимателно вглеждане тази примамлива идея има няколко недостатъка. Първо, в момента на изтичане на водата от пералнята казанчето вече ще е пълно. Значи отпадъчните води ще създадат излишен обем, който или ще отиде в преливната тръба, или дори ще се разлее отгоре на пода. Разбира се, преди пране може да се изпразни казанчето и да се спре подаването на вода от водопровода, но това усложнява схемата.

Освен това отпадъчната вода от пералнята ще съдържа остатъци от перилния препарат, мръсотия, евентуално частици конци и други отпадъци. Всички тези замърсявания могат да запушат отточната арматура, което ще доведе до неправилна работа. Затова според мен е по-добре да се откажете от реализацията на тази идея.

Ето така търсенето на отговор на въпроса на моя племенник ми помогна да разбера по-добре принципа на работа на казанчето и да погледна по нов начин на познатото санитарно устройство. Надявам се, че този материал ще бъде интересен и на вас!

Автор: Юрий Михайлович