Как е по-добре да миете пода – с ръце или с моп: търсене на аргументи и преглед на съвременните устройства за влажно почистване

Миенето на подове без шваба се приветстваше в съветските времена и се смяташе за признак на работлива и чистоплътна домакиня. Швабата дори я наричаха „мързеланка“, сякаш намеквайки, че на тези, които я използват, явно не им достига воля да подредят дома си. Но времената се промениха, а заедно с тях и обичаите. Днес рядко се среща жена, която да мие подовете на ръка. Освен това, дървената шваба почти се превърна в музейен експонат, а за постигане на чистота се използват съвременни, ергономични и практични устройства. Много читатели обаче си задават въпроса: не страда ли качеството на измиването на пода? Може би е по-добре да действаме по стария начин, въоръжени с кофа, парцал и собствена физическа сила?

Ръчно миене на пода

Преди около 40 години измиването на пода на ръка не беше толкова трудно, колкото сега. Поне защото голяма част от населението живееше на тясно в миниатюрни хрушчовки, общежития и комунални апартаменти, където броят на квадратните метри на семейство беше ограничен до няколко десетки. Сега пък на един жител се падат средно по 20 м², и то само като се вземат предвид жилищните помещения (без коридора, кухнята, санитарните възли, балкона и килера).

Предпочитайки „ръчния“ начин на влажно почистване, жените също изхождаха от практически съображения:

• Първо, по онова време нямаше мощни прахосмукачки, способни да съберат целия прах. При метене с метла на пода неизбежно оставаше доста дребен боклук и мръсотия, които на пръв поглед бяха невидими за окото, но щом попаднеха на парцала, веднага ставаха видими. Ръчното миене позволяваше много по-точно да се контролира степента на замърсяване на парцала и да не се „размазва мръсотията“.
• Второ, популярни бяха боядисаните дървени подове. Правеха ги не от идеално равни дъски, затова по фугите се събираше повече прах. Прахът трудно се отстраняваше, като просто избършеш пода с шваба — налагаше се да вземеш парцала в ръцете си.
• Трето, с единствената позната тогава шваба — от две пръчки, скрепени във формата на буквата „Т“, — не беше възможно да се измие пространството под шкафовете, леглата и друга ниска мебел.

В наши дни има смисъл да се мие подът на ръка само в един случай — когато трябва да се отстранят силни локални замърсявания (например да се измие разлято сладко).

Шваба на стража на чистотата

Професионалните чистачи никога не мият пода на ръка и въпреки това постигат идеална чистота. Тайната е проста — те подбират шваба според степента на замърсяване и вида на подовите настилки. От същите параметри трябва да се ръководите и при покупката на шваба за домашна употреба.

Дървена

Среща се в домовете все по-рядко, тъй като бива измествана от съвременни уреди за почистване. Подходяща е за миене на дървени подове, плочки и линолеум. Не бива да се прилага върху паркет и ламинат — лошо изцеденият парцал оставя много влага, поради което тези настилки се развалят.

Въжена

Състои се от две части — дръжка, която може да бъде изработена от всякакъв материал, и накрайник под формата на множество въжета или лентички, свързани помежду си в средата. Обикновено в комплект с нея се купува специална кофа с устройство за изцеждане. Подходяща е за всички видове подове, които понасят влага.

С гъбен накрайник

Състои се от алуминиева дръжка с лост за изцеждане и гъбен накрайник. Преди началото на миенето накрайникът трябва да се накисва за 15–20 минути в кофа с вода. Събира добре косми, не пръска вода. Не се препоръчва за паркетни и ламинирани подове, тъй като има риск да ги надраска.

С накрайник от микрофибър

В момента това е най-популярният вид швабра. Състои се от дръжка, правоъгълна платформа и специален накрайник от микрофибър, който се закрепва към платформата с велкро. Подходяща е за всякакви подови настилки.

Тъй като на пазара има множество модели такива швабри, може да се избере най-подходящата по цена конструкция — с механично изцеждане, с лост-спрей (при натискането му накрайникът се намокря с вода, която предварително е била налята в предназначеното за целта отделение). Или обикновена — тогава накрайникът трябва да се сваля и изплаква ръчно.

Парна

Донякъде наподобява вертикална прахосмукачка. Позволява не само да се почиства качествено, но и да се дезинфекцират подовете с пара. Подходяща е за всякакви повърхности, включително килими, дивани и кресла.

При миенето на подове с швабра гърбът ви няма да се умори, няма да ви болят ръцете и краката. Освен това ще спестите време — най-скъпоценният ресурс. Ако се опитвате да почиствате на ръка, ще получите обратен ефект — почистването ще се проточи, а тялото ще се бунтува срещу неестественото физическо натоварване. Не може да се каже, че апартаментът след такъв маратон под надслов „назад в миналото“ ще бъде по-чист — струва ли си тогава да полагате повече усилия за постигането на аналогичен резултат?