Каква трябва да бъде грижата за хатиора в домашни условия?

Растение, което не може да се сбърка с никое друго, благодарение на причудливия си външен вид — хатиора. Грижите за нея в домашни условия никак не са сложни, а растението обилно цъфти през зимните месеци.

Хатиора грезера

Описание

Хатиората, или както понякога я наричат в народа „танцуващ скелет“, принадлежи към семейството на кактусовите и съответно е сукулент. Растението има необичайни сегментирани стъбла, които растат във всички посоки, заради което получава шеговития си прякор. В естествени условия може да достигне два метра височина. За първи път хатиората е открита в тропическия климат на Бразилия и затова се смята за екзотична.

Обичайните места на обитание — цепнатини на скали и дървета. Издънките на хатиората растат вертикално нагоре, но с времето полегват. При три-четиригодишна възраст растението става много подобно на малко дръвче, тъй като стъблото постепенно вдървенява.

Хатиора саликорниевидна

Hatiora salicornioides цъфти много красиво — появяват се ярки жълти цветчета, но за да се видят, е необходимо на растението да се осигурят оптимални условия.

Сортове

Най-подходящи за отглеждане в домашни условия са следните шест сорта:

1. Хатиора розова има плоски стъбла с елипсовидна форма, яркозелени, с червеникав оттенък, а през периода на цъфтеж се образуват едри цветове с бледорозов цвят.
2. Хатиора петокрила — растение с оребрени стъбла, приличащо на малък храст; цветчетата са дребни и бели.
3. Хатиора на Гертнер — стъблата са плоски, с продълговата елипсовидна форма. Отличава се с едри сегменти, до 7 см на дължина. Обикновено цъфти през пролетта с червени фуниевидни цветове.
4. Хатиора грезера е хибрид, получен при кръстосване на Хатиора на Гертнер с Хатиора розова. Цветовете в повечето случаи са червено-бордови, но понякога се срещат и други оттенъци. Формата на сегментите е продълговата, елипсовидна.
5. Хатиора саликорниевидна се характеризира с необикновена разклоненост на стъблата, които наподобяват бутилчици и се състоят от множество дребни сегменти. По общия си вид растението прилича на ниско (40 см) пищно дръвче. Цветчетата по форма наподобяват камбанки и могат да бъдат розови, жълти или червени.
6. Хатиора солеросова също силно се разклонява, благодарение на което образува обемни храсти. Стъблата се състоят от дребни сегменти, чиято дължина не надвишава 2,5 см. Цветовете също са дребни, с цвят на сьомга или жълто-оранжеви.

Хатиора солеросова

Грижи в домашни условия: светлина и топлина

Популярните сортове хатиора растат и се размножават отлично в стайни условия, защото са непретенциозни.

Осветление. Хатиората може да се развива в засенчено и добре осветено помещение, но все пак най-добрият вариант е первазът на прозорец със западно или източно изложение. Растение, поставено от южната страна, ще трябва да се пази от преките слънчеви лъчи (въздействието им може да причини изгаряния). Хатиората на северен перваз ще се нуждае от допълнително осветление с фитолампа. При неподходяща осветеност растежът на цветето ще се забави, а цветовете ще бъдат дребни и редки.

Хатиора на Гертнер

Температурен режим. Обикновената стайна температура в диапазона от +18 до +23 °C е напълно подходяща за хатиората. За залагане на пъпки през есента цветето се нуждае от специални грижи. Създайте условия за период на покой: понижете температурата в стаята. В продължение на най-много два месеца термометърът не трябва да пада под +10 °C или да надвишава +17 °C. През летните месеци растението може да се изнася на свеж въздух, но трябва да се осигури засенчване от горещите слънчеви лъчи.

Съвет
Закачете саксията с хатиората на един от долните клони на дървото: под короната растението ще се чувства много комфортно.

Овлажняване

Атмосфера. За хатиората сухият въздух е част от естествената среда на живот, затова понася добре недостатъчната влажност. В особено горещи дни ще са необходими допълнителни пръскания по листата. В жегите пръскайте цветето с пулверизатор, сложете в подложката на саксията мокри камъчета или керамзит – добра идея е да поставите фонтанче до растението.

Поливане. През топлите месеци на годината хатиората се нуждае от обилно поливане. Тя — сукулент, тоест натрупва вода в стъблата. Недостигът на влага в почвата се проявява в набръчкване и свиване на издънките, но щом полеете цветето, то се връща към прекрасната си форма. Продължителната суша ще доведе до окапване на сегментите.

Растението трябва да се полива, когато горният слой на почвената смес в саксията добре изсъхне. За процедурата е идеална мека, добре престояла (най-малко 12 часа) леко топла вода. След 30-40 минути след поливането излейте излишната течност от подложката.

Излишната влага в почвата може да доведе до загниване на кореновата система. През зимата растението се нуждае от умерено поливане, а през есента, в периода на покой, то се прекратява съвсем.

Почва и торове

Почва. За хатиора идеално подходяща е готовата смес, предназначена за отглеждане на кактуси и сукуленти, която е широко разпространена в цветарските магазини. За да си приготвите подходящ субстрат, трябва да вземете в равни пропорции тревна и листна пръст, хумус и пясък. Важно е почвата да е рохкава и с добра въздухопроницаемост; на дъното на саксията непременно поставете слой дренаж.

Съвет
Списание chistota.decorexpro.com препоръчва, за да стане почвената смес по-рохкава, да добавите към нея съвсем малко торф или тухлени трохи.

Почвата трябва да има слабокисела или неутрална реакция.

Подхранване. Минералните торове трябва да се внасят два пъти месечно, едновременно с поливането, по време на цъфтежа и активния растеж. Съдържанието на калций и азот в разтвора трябва да бъде минимално (азотът причинява загниване на кореновата система на кактусите). За подхранване подбирайте торове, в които хранителните елементи се съдържат в следната пропорция: на 24 части калий — 18 части фосфор и 9 — азот.

Размножаване и пресаждане

Хатиората се размножава чрез резници: отвъртете фрагмент, състоящ се от 2-3 сегмента, поръсете образувалата се раничка с натрошен въглен. Оставете резника за 3-5 дни да изсъхне, след което го посадете във влажен пясък или субстрат. Резниците трябва да се поливат изключително през тава и едва след като почвата напълно изсъхне. При правилна грижа през следващата година от резника ще се оформи цъфтящ храст.

Понякога откъснатите от растението сегменти падат върху почвената смес и покълват без чужда помощ. Размножаването на хатиора няма да създаде затруднения дори на начинаещите любители на цветя.

Пресаждането на растението трябва да се извършва през пролетта след края на цъфтежа. Особено внимание трябва да се обърне на размера на саксията: тя трябва да е ниска, а на кореновата система трябва да се остави 1 см свободно пространство за растеж. Младите хатиори трябва да се пресаждат всяка година, а възрастните — веднъж на 2-3 години. Много едрите екземпляри могат да се местят още по-рядко — веднъж на 4-5 години.

Вредители и болести

Най-опасните за хатиората са белокрилката, паяжинният акар, щитоносната въшка и брашнестата въшка:

• За нападението на последната свидетелстват бели петна по сегментите;
• За нападението от паяжинния акар свидетелстват жълти точки по стъблата;
• Болезненият вид и пожълтяването на растението говорят за появата на щитоносна въшка и белокрилка.

При малък брой вредители можете да се отървете от тях чрез ръчно събиране на насекомите, горещ душ (температурата на водата не трябва да надвишава 40°C) и пръскане с разтвор на сапун за пране.

При силно нападение хатиората трябва да се третира с инсектицид няколко пъти съгласно инструкцията за употреба. Интервалът между пръсканията трябва да бъде 7-8 дни. Подходящи са „Актара“, „Актелик“ и „Конфидор“.

От болестите хатиората най-често страда от бактериална инфекция, фитофтора и фузариоза.

Бактериалната инфекция се проявява с хлъзгави, влажни петънца по издънките. За да се отървете от напастта, отстранете заразените сегменти и обработете растението с антибактериално средство. За съжаление, обработките не винаги дават желания резултат. За да спасите цветето, откъснете здрав сегмент и отгледайте от него нова хатиора, а болното растение изхвърлете, за да не премине инфекцията върху разсада.

Фитофтората и фузариозата засягат кореновата шийка. Издънките побледняват и увяхват независимо от степента на овлажненост на субстрата. Лечението — с фунгициди.

Полезни съвети

Няколко препоръки на опитни цветовъди за грижите за хатиората:

1. Растението не цъфти, ако в субстрата няма достатъчно хранителни вещества или не е имало период на покой с понижена температура на въздуха и минимално поливане.
2. Сегментите започват да увяхват и да се набръчкват при много сух и горещ въздух в помещението, както и при недостатъчно поливане. Положението ще спасят пръскането и овлажняването на почвената смес.
3. Сегментите могат да отпадат, а пъпките да окапват, ако корените са изгнили, температурата на въздуха в стаята е твърде ниска, по растението са се настанили вредители или то е болно.

Поверия и суеверия

Някои смятат, че появилата се в дома хатиора носи със себе си раздори и скандали в семейството; често обвиняват растението за женската самота и за напускането на мъжете. Не съществуват научни данни, които да потвърждават подобно суеверие, затова всеки сам решава дали да вярва на хипотезите за отрицателното влияние на цветето върху семейното щастие.

Както и всички останали стайни растения, хатиората се нуждае от грижи, но основната тайна на успешното ѝ отглеждане се състои в умереността и спазването на периода на покой. За малката проява на любов и грижа цветето ще ви отблагодари с ярък цъфтеж и прекрасно къдраво разклоняване.