Защо ъглошлайфът се нарича „българка“, а не „виетнамка“?

Най-вероятно не съм единственият, който си е задавал справедливия въпрос: защо този чудесен в своя род ръчен електроинструмент в ежедневието се нарича именно «болгарка», а не «виетнамка» или «унгарка»? Наистина, кажете на някой обикновен човек истинското наименование на устройството – ъглошлайф, ъглова шлифовъчна машина – не всеки ще разбере за какво става дума… А кажете: болгарка – защо сте си играли? Така веднага ще разбере!

За да разберем откъде на този апарат се е появил такъв, меко казано, странен прякор, нека се обърнем към историята.

Как, кой и къде изобрети 'болгарката'

Шлифовъчната машина за рязане, шлайфане и почистване на каменни, метални и бетонови изделия е изобретена в далечната 1954 г. от немските майстори Акерман и Шмит. За тази цел момчетата създават компания, която, без да се чудят много, кръщават Ackermann + Schmitt. На своето творение дават името FLEX – от английската дума «подвижен». В много западни страни устройството се нарича «флекс» или «флекси».

До местните майстори това чудо достига през седемдесетте години на миналия век под формата на българска модификация с търговска марка «Елтос». Мигновено и, може да се каже, завинаги, съветските хора нарекоха електроинструмента «болгарка» и го наричат така и до днес на почти цялото постсъветско пространство. Веднъж влязох в един от многото магазини за електроинструменти в нашия град и на етикета видях прословутото: «Болгарка», а след това името на модела и неговата цена. И всички купувачи реагират спокойно, някои се усмихват…

По този повод има един не много смешен анекдот:

Срещат се един ден две приятелки и едната се оплаква на другата:

— Представяш ли си, мъжът ми не ми подарява нищо, а за някаква болгарка купи два диамантени диска!

Произвеждат ли се или не в момента точно «болгарките»

Според Wikipedia, българският завод за производство на електроинструменти в град Ловеч е открит през 1961 г. През 1996 г. предприятието е купено от немския концерн Sparky. Производителят остава на повърхността и през третото хилядолетие, при желание можеше съвсем наскоро да се намери на нашите рафтове продукция на фирмата или да се поръча по интернет. Въпреки това пандемията покосява дори най-издръжливите. През 2020 г. българската компания обяви банкрут.

И в заключение…

Помня, преди четиридесет години баща ми имаше същата българска «българка». Старецът не можеше да се нарадва на нея. И наистина: тя работеше много, упорито и доста дълго. Дали е жива сега, няма да лъжа, не знам. Може би се търкаля някъде на тавана в нашето селско къщичка. В началото на 2000-те ние с баща ми едновременно се сдобихме с чисто нови ъглови шлифовъчни машинки от китайско производство.

Дали са по-добри от тези предишните, българските, трудно е да се каже. Предишните неща ги правеха надеждни, не като сега… Интересно, ако първите видове на този електроинструмент бяха внесени при нас от Китай, как биха ги наричали хората: «китайки», «китайки» или «китайци» – какво мислите?