Как да пробивате стена или таван, така че прахът да не се разлита?

Всеки, който поне веднъж е пробивал отвори в твърди материали (стоманобетонна плоча, пенобетон, тухла), знае, че по време на работа непрекъснато се образува „брашно“ (а понякога и по-едри частици), което се сипе върху околните предмети и може да попадне върху дрехите, в очите, носа и устата. Ето защо са измислени множество начини, които позволяват да се пробива без прах. Нека сравним няколко от най-разпространените варианти и решим кой от тях е по-добър.

Откъде идва прахът?

Като правило твърдите материали се пробиват с перфоратор или ударна бормашина. Свредлото, пробивната коронка или друг инструмент разрушава материала и изнася малките частици на повърхността. Вътре в електроинструмента е монтирано специално вентилаторно колело. При въртенето си то насочва студен въздух към патрона, като охлажда двигателя и не позволява на механизма да се запушва. Въздушният поток обаче при това разпръсква праха настрани и го вдига във въздуха.

В зависимост от вида на материала, прахът е повече или по-малко едър. Различна е и еднородността: частиците могат да имат еднакъв размер или да образуват няколко фракции.

Прахът, който се образува при пробиване, е опасен за здравето. Той може да попадне в очите и при дишане – в белите дробове. За да избегнете подобни проблеми, по време на работа е необходимо да носите респиратор, защитни очила и шапка.

Защо да се борите с праха?

Прахът е нежелателен по много причини:

• Когато попадне в организма, прахът причинява здравословни проблеми.
• Попаднат ли в зъбните колела на механизмите, частиците от циментово или тухлено брашно могат да ги повредят.
• При смесване с вода циментовият прах образува кал, която трудно се отмива.

Ето защо е прието да се борим с праха по време на ремонт с всички достъпни средства. За да защити очите, косата и кожата си, строителят носи специално облекло, защитни очила, шапка и лични предпазни средства за дихателните органи (респиратор или марлена превръзка). Мебелите и другите вещи, които не могат да бъдат изнесени от стаята по време на ремонта, се покриват с вестници или найлоново фолио.

Уредите и електроинструментите се произвеждат в корпуси, защитени от прах. Степента на защита на уреда от прах се обозначава с индекса за защита от проникване на прах и вода (IPxx). Ако уредът има индекс IP5x или IP6x, той не се бои от проникване на прах вътре.

Всички тези мерки обаче само намаляват вредата. Кардиналното решаване на проблема се постига с приспособления, които събират праха още при самото му образуване.

Как професионалистите се борят с праха?

Професионалните строители имат в арсенала си специално средство за борба с образуващия се прах: насадка за свредлото или бургията, към която се включва маркучът на прахосмукачката. Това допълнение към перфоратора събира отпадъците много чисто, но има редица недостатъци:

• За закупуването на насадка се харчат пари. Тези разходи са уместни, ако се налага да се пробива постоянно. Но ако от време на време трябва да се пробият една-две дупки в тавана или в стената, купуването на специална насадка е нерационално.
• По правило прилагането на насадката изисква помощник, който да държи прахосмукачката. В ежедневието за решаването на същите задачи се използват импровизирани приспособления, изработени на ръка.

Самоделни приспособления за борба с праха

Импровизираните приспособления понякога не могат да се похвалят с толкова пълно отстраняване на праха, колкото професионалните насадки за прахосмукачка. Но пък те са значително по-евтини и често не изискват помощ при използването.

Наставка за свредло от бутилка или чашка

Ако ви се налага да пробивате отвор в тавана, натрошеният бетон ще пада предимно надолу. За събирането на праха помага комбинацията от свредло или бургия с бутилка с отрязано дъно. Подходяща е и обикновена пластмасова чашка, но тя трябва да се среже така, че частта от свредлото, която ще влезе в стената, да стърчи над стените на чашката. Така сипещият се надолу „прах“ ще попадне в чашката и лесно ще се отстрани.

Навлажнена гъба

Може да се изработи насадка от гъба:

1. върху нея се отбелязва центърът;
2. в центъра се чертае окръжност с диаметър около 5 mm;
3. по окръжността с канцеларски нож се прорязва поролонът и се отстранява до твърдата подложка;
4. в подложката се прави отвор, в който се вкарва свредлото;
5. преди началото на работа гъбата се навлажнява с вода.

Както и предишното приспособление, този вариант е по-ефективен, ако трябва да се пробива таван, а не стена.

Хартиен плик

Към стената под мястото, където ще бъде пробит отворът, с двустранно тиксо се прикрепва плик от плътна хартия. Може да се направи самостоятелно, като листът се прегъне на две и се скрепи с телбод по ръба. Отпадъците ще падат надолу и ще се събират в плика. Вместо плика може да се залепи и хартиена чашка.

Основният недостатък на метода е, че лекият прах, издухван настрани, не се улавя.

Използваме прахосмукачка

Прахосмукачката може да се използва дори без специална насадка.

• Най-простият вариант е да се засмуква въздухът с най-тясната насадка тип цепка. Тя създава много мощен въздушен поток, който добре засмуква праховите частици. Недостатъкът на метода е, че е нужен помощник.
• Вторият вариант е да се направи приставка от дъсчица с пробит отвор и прикрепен към нея съд от срязана бутилка. Тогава свредлото се вкарва през отворите в бутилката и дъсчицата, а прахосмукачката се свързва към гърлото.

Надяваме се, че предложените начини ще ви помогнат да извършите всички работи, свързани с пробиване, максимално чисто, без излишен прах и ненужни усилия.