Почистване на тиган от изгорели остатъци с лепило, сода и сапун – „средновековие“ или ефективен начин?

Канцелярското лепило срещу загара по тенджерите и тиганите са използвали още нашите баби. Друг изход не са имали, защото единственото средство за битова химия, което се е продавало по магазините, бяха тъмнокафявите сапуни с изтиснати върху тях цифри „72%“. За специализирани гелове и прахове оставаше само да се мечтае, но хората не се отказваха и измисляха действени начини да приведат кухненските съдове в ред.

Съставки

Според рецептите, които са се запазили още от времето на ранния СССР, разтворът за почистване на съдовете се състоеше само от четири компонента:

силикатно лепило – ще е необходим един голям флакон от 200 ml;
калцинирана сода (не бива да се бърка с каустична сода, иначе не може да се избегне белята, както и с питейна сода, която няма да даде желания ефект) в количество 250 г;
сапун за пране (същият, тъмен, с неприятна миризма) – ще е достатъчно едно парче;
кофа вода (10 л).

Освен това по време на работа беше необходим голям метален съд, за предпочитане неемайлиран отвътре. Впрочем, както показва опитът на предишните поколения, емайловият слой се уврежда само ако тежките съдове се товарят и разтоварват невнимателно.

За разбъркване на разтвора е нужна чиста пръчка. Може да се намери или отчупи клон от дърво, или да се използва ненужна дървена лъжица с дълга дръжка, ако не е проблем да се изхвърли.

Правила за безопасност

Сами по себе си съставките, използвани в рецептата, са относително безопасни за хората и домашните животни, ако не се приемат с храната и не се вдишват. Разбира се, никой няма да яде сапун, лепило или сода, но пък е напълно възможно да се вдишат изпаренията им по време на варенето на разтвора. Затова първото и най-важно правило е да се пристъпва към работа само ако прозорците в помещението са отворени. Работещият аспиратор и принудителната вентилация ще бъдат плюс.

Няма да е излишен и респиратор. Хората, чувствителни към чистотата на въздуха, едва ли биха могли да стоят до затопления разтвор без допълнителна защита на дихателните пътища.

За всеки случай децата и животните трябва да бъдат изведени от помещението. При невнимание те рискуват да се опарят с врящата алкална течност.

Приготвяне на разтвора

Съдът, подготвен за почистване на кухненски прибори, се поставя на печката и се пълни с вода не повече от половината. Количеството на съставките се преизчислява според използвания обем течност, след което се пристъпва към приготвянето на разтвора:

Сапунът се настъргва на ренде и получените стърготини се изсипват в съда с водата. Там се добавя и содата, и се излива канцеларското (силикатно) лепило.
Всичко се разбърква старателно с пръчка, докато разтворът се затопли и придобие еднородна консистенция.
Съдовете със слой от загоряло се потапят в съда и се варят, докато чернотата започне да се отделя от стените и дъното. В зависимост от това колко отдавна се е образувало загорялото и от дебелината му, това ще отнеме от половин час до три часа. При продължително варене трябва периодично да се долива изпарилата се вода.
След приключване на процеса печката се изключва, а съдовете се оставят в разтвора, докато изстинат.

Случва се дори след няколко часа варене по тенджерата или тигана да остане загоряло. Това показва, че то твърде здраво се е впило в повърхността на метала и вече не може да се мине без физически труд. Докато слоят е размекнат, може да се опита да се изстърже с нож. Металната гъба в такава работа няма да помогне особено, тъй като застарялата мръсотия не ѝ е „по зъбите“; освен това загорялото, което се отделя на тънки парчета, засяда между спиралите на стъргалката и затруднява работата.

Също така може да се повтори кипването на съдовете, като към вече готовия разтвор се добави още една доза от съставките, т.е. като се направи по-концентриран.

Варианти на рецепти

В просторите на интернета могат да се намерят множество вариации на описаната по-горе рецепта. Не всички от тях са еднакво ефективни, а някои са направо безполезни:

Разтворът, който се състои само от вода и лепило, разтваря мазнините по-зле от този, в който влизат всички съставки. А замяната на силикатното лепило с обикновено PVA лепило е напълно лишена от смисъл и обезсмисля усилията на домакинята да приведе съдовете в ред.
Изключването на сапуна за пране от разтвора затруднява почистването на силно замърсените съдове.
Прилагането на натриев бикарбонат (обикновена сода, която се използва в готварството) вместо натриев карбонат (калцинирана сода) понижава алкалността на разтвора, което също пречи на нормалното размекване на загорялото.
Но най-страшната грешка възниква в резултат на сходството в названията на калцинираната и каустичната сода. Последната представлява разяждащ технически натриев хидроксид. Веществото принадлежи към втори клас на опасност съгласно ГОСТ 12.1.007. Каустичната сода причинява химически изгаряния при попадане върху кожата и силна корозия на металите при продължителен контакт с тях.

За кои съдове този метод не е подходящ?

Не всички тенджери и тигани могат да се почистят чрез кипене в лепилен разтвор.

Трябва да се потърси друго решение за съдове, които:

има неразглобяеми дръжки с дървени вложки – дървото ще се подуе от вода, а лаковото покритие ще се обели. Същото важи и за костените топчета на дръжките и капаците – те ще станат грапави и грозни;
трябва да бъде лъскава. След почистването ще се наложи да отделите много време за полиране на метала, за да стане повърхността отново огледална;
е покрита с незалепващ слой (включително тефлонов) – изваряването в луга ще доведе до загуба на основните му качества, а храната ще започне силно да залепва за дъното, дори ако се пържи в огромно количество олио.

Алуминиевите съдове понасят добре обработката с луга, но губят оксидния слой, който предпазва метала от разрушаване. С течение на времето, при контакт с въздуха, той ще се възстанови, но е по-добре да не чакате, а да оставите съдовете да поврят няколко минути в чиста вода.

Но преди да започнете да чистите стар чугунен казан или тиган, си струва да помислите. Черният слой по тях не е резултат от изгаряне, а естествено незалепващо покритие, което се е образувало с годините. Разтворът ще го разяде за броени минути, но за възстановяването му ще са необходими поне шест месеца. Освен това чугунът ще ръждясва силно след контакта с луга.

И така, да измиете тиган, тенджера или който и да е друг съд, който по недоглеждане на домакинята е изгубил привлекателния си вид, няма да е трудно, ако се спазват правилните пропорции на алкалния разтвор. След като почистването приключи, съдовете трябва да се изплакнат с вода и с препарата, който се използва за ежедневно миене на съдове. Онези предмети, на които това няма да навреди, е добре да се нагреят силно на огън – това напълно ще премахне неприятните миризми, които съдовете може да са попили по време на почистването.