Как да се отървете от миризмата на детска, котешка или кучешка урина от килима

Семейство, в което има малки деца или възрастни болни хора, може да се сблъска с проблема с миризмата на урина върху килима. Но човешката урина няма толкова остра „миризма“, колкото например котешката или кучешката. Точно това може да се превърне в истинска катастрофа, особено докато малкият любимец се приучава към тоалетната. Да занасяте килима на химическо чистене след всеки „инцидент“ е много скъпо. Освен това подовете през това време ще останат без покритие. Но има начини да премахнете миризмата на кучешка урина от килима самостоятелно.

Познавай врага в лицето

Урината на животното е доста агресивна течност, с която не може да се справите просто така. За да бъде борбата ефективна, трябва да разберем с какво си имаме работа, когато тази течност попадне върху влакнестата повърхност на килима. Знаейки какво точно прави урината жълта и толкова „благоуханна“, можем по-ясно да си представим с какви средства може да се реши проблемът.

Унихром. Веществото, което оставя онези жълтеникави петна по килимите. Няма да успеете да го премахнете с обикновена вода. Ще трябва да се постараете, като подберете подходящо средство.
Пикочна киселина. Още по-сериозен противник на чистотата. Тя е отговорна за острата зловонна миризма. Върху килима тя изглежда като малки прозрачни кристалчета. Но тези кристалчета могат да усилят миризмата на урина при последващо намокряне. Освен това те са много упорити: не се страхуват нито от вода, нито дори от етилов алкохол. За сметка на това можете да ги победите с помощта на глицерин, основи или киселини. Особено ако тези вещества се затоплят.
Урея. Също е „ароматизатор“ на урината. Но тя се премахва доста лесно: ще помогне дори обикновената вода.

Съответно основните усилия трябва да бъдат насочени към премахването именно на пикочната киселина.

Не се опитвайте да се отървете от миризмата чрез проветряване или маскиране с освежители за въздух. Разбира се, ако изневидели са дошли гости, тези начини могат временно да спасят положението, но молекулите на ароматизаторите постепенно се смесват във въздуха с молекулите на урината и в резултат става само по-лошо. Затова можете напълно да премахнете упоритата миризма, само ако се отървете от източника ѝ – петното върху килима.

Народни методи срещу миризмата на урина

Най-сигурният начин да победите тази миризма у дома си е да започнете борбата незабавно, преди да е успяла да проникне дълбоко във влакната на килима, да попие и да се закрепи там. Застарялата „миризма“ винаги е по-рязка, концентрирана, буквално удряща в носа. И да се борите с нея е много по-трудно. Първото нещо, което трябва да направите, е да адсорбирате възможно най-много от течната съставка на урината. За целта попийте петното със суха кърпа или хартиени салфетки, докато влагата се поеме максимално. След това покрийте петното за половин час със салфетка, върху която е разпръснат слой от натрошен активен въглен. Той ще помогне да доизсуши „локвата“. Сега можете да пристъпите към основната борба.

Сапун за пране.

Както вече беше споменато, уреята се бои от глицерина. А той се съдържа в обикновения сапун за пране. С помощта на гъба или четка трябва да насапуните замърсеното място, като внимавате власинките да бъдат обработени по цялата дължина, до самата основа. След около половин час сапунът се измива старателно, като се движите от краищата на петното към центъра, за да не го разтягате още повече.

Сол.

Петното се покрива с няколко слоя обикновена готварска сол, оставя се така за няколко часа, след което се почиства с прахосмукачка и остатъците се измиват старателно.

Калиев перманганат.

Тъмния цветен килим можете да опитате да обработите със слаб разтвор на калиев перманганат, след което да го измиете със сапунена вода.

Йод.

Около 20 капки йод (или малко повече) на литър вода – достатъчна концентрация. Разтворът също подхожда само за тъмни килими. Алгоритъмът на действие е същият.

Киселини.

Ако килимът не е светъл, можете да обработите петното с пресен лимонов сок и да го оставите да изсъхне. Или пък да навлажните мястото, което мирише на урина, да го поръсите с лимонена киселина на прах (ако власинките са светли) и също да го изсушите. Не е необходимо да отмивате тези средства.

А сместа на основата на водороден прекис обаче трябва да се отмие. За приготвянето ѝ се вземат 10 мл прекис и се добавя течен сапун (достатъчни са 2 чаени лъжички). Готовата смес се нанася върху „маркирания“ участък, оставя се така до пълно изсъхване, след което остатъците от разтвора се измиват от килима възможно най-старателно.

Сода.

Може да се използва както в сух вид (подобно на солта), така и като паста. Първият вариант изисква престой от два часа и последващо почистване с прахосмукачка. За получаване на течен състав е необходимо да се смеси содата с прекис до образуване на каша и с нея да се обработи петното.

Оцетен разтвор.

На пет части вода се взема една част оцет. В получения разтвор се напоява многослойна марлена салфетка, с нея се покрива петното и се притиска добре. След три минути течността се подновява и манипулацията се повтаря. Така се повтаря още няколко пъти, докато напълно се премахне миризмата на детска урина.

Като се има предвид, че не винаги може да се установи дали по килима има следи от детска урина или вода, а не искате да разваляте покритието с химикали, първо можете да се уверите в необходимостта от почистване. За целта пригответе много слаб разтвор на калиев перманганат – буквално няколко кристалчета на половин чаша вода – и капнете върху петното. Ако не се появи очевидна миризма на урина, можете просто да изсушите влагата.

Многоетапният начин е по-радикален и се прилага, ако предишните средства не са помогнали да се премахне зловонната миризма.

Водата се разрежда с оцет в съотношение 3:1.
Замърсяването се обработва с пулверизатор.
Изчаква се, докато петното изсъхне, но остане леко влажно.
Щедро се поръсва повърхността със суха сода (ако власът е твърде влажен, содата веднага ще започне да се гаси при реакция с оцета, което ще обезсмисли всички предишни усилия и ще се наложи да се повтори всичко отначало).
Отгоре се напръсква разтвор от водороден прекис и течност за миене на съдове (препаратите за съдомиялна машина не са подходящи).
Ще започне химическа реакция, по време на която урината постепенно ще се изпари.
След пълното изсъхване остава само да почистите килима с прахосмукачка.

Още един сериозен вариант е почистването с хлорсъдържащи средства. То има две неоспорими предимства: позволява ефективно да се премахне миризмата и отблъсква животното от любимото му място (котката или кучето няма да маркира място, обработено с хлор). Но този начин има и огромни недостатъци:

по време на почистването има силна миризма, която се изветрява доста дълго;
хлорът доста често предизвиква алергия, особено при деца и хора, страдащи от астма;
много висок е рискът средството да „изяде“ цвета или да наруши структурата на влакната.

След като килимът е почистен с хлорсъдържащ препарат, помещението ще трябва дълго да се проветрява, а самият килим – старателно да се измие със сапунени препарати (най-добре е за целта да се използва обикновен сапун за пране).

За какво е важно да се помни

При извършването на такива дейности е необходимо да се вземат предвид следните нюанси:

По време на почистването животното е по-добре да се изолира от стаята, в която се намира замърсеният килим, за да не вдиша случайно или да не изяде почистващия препарат.
Ако в дома има малко дете, достъпът му до мястото на почистването също се ограничава по същите причини. Обаче да се направи това е доста трудно, защото малкото неспокойно дете непременно иска да отиде там, където е забранено. В такъв случай е по-добре килимът да се почисти, след като детето бъде приспано за нощта, за да успее всичко да изсъхне до сутринта.
След отстраняването на миризмата е важно помещението да се проветри старателно, а самият килим – да се изсуши добре, иначе вместо миризма на кучешка урина ще се появи миризма на влага и плесен.
Ако някоя от съставките на почистващите препарати предизвиква алергична реакция при някого от домакинството, трябва да се потърси друга рецепта.

Ако „маркировките“ са направени от коте или кученце, то докато то не свикне да използва тоалетната или да изчаква разходката, за да се изходи, малкото ще пикае по килима отново и отново. Ето защо премахването на миризмата също трябва да става систематично. Много по-лесно е напълно да махнете килима от тази стая за периода на приучване на пухкавото малко към тоалетните процедури.

Химически средства за премахване на миризми.

Ако всички приведени рецепти не са дали желания ефект (или нямате желание и време дълго да се занимавате), можете да използвате някой от промишлените химически състави, предназначени специално за борба с миризмите на животни по килимите. Те се произвеждат в голямо разнообразие; можете да подберете вариант за всяка настилка, за всяка степен на замърсяване. Такива препарати се справят бързо и ефективно с миризмата, като спестяват сили, време и нерви на стопаните на домашни любимци. Техните специално разработени формули не маскират и не приглушават миризмата, а разграждат пикочната киселина на по-прости вещества, като я премахват безследно.

Единственият недостатък е, че промишлените средства излизат по-скъпо от импровизираните домашни средства. Такива ензимни препарати могат да се закупят в специализираните магазини за животински продукти, в зоомагазините и ветеринарните клиники.

Когато избирате конкретен продукт за борба с миризмата на животинска урина, е важно да вземете предвид два важни момента: вида на килимената настилка (състава на влакната, дължината, цвета) и задължителното точно спазване на инструкциите за употреба на химическия продукт.

Най-известното универсално средство — Vanish. Разбиват го на пяна и го нанасят върху петното. Отгоре го поръсват обилно със сода и го оставят да изсъхне, след което почистват килима с прахосмукачка.

Сред специално предназначените за борба с миризмата на животни могат да се посочат следните средства:

Udalix ultra. Този препарат за премахване на петна също се разбива на пяна и се оставя да изсъхне. Средството се справя отлично с острата миризма на пикочна киселина върху килима.
Ecolife. Прах-концентрат, специално разработен за борба с миризмата на урина от куче или котка, както и на техните маркировки, оставени върху килима. Продуктът се разрежда с вода и се оставя да подейства за известно време.
„Ликвидатор на миризмата“, Natures Miracle, Odorgone. Това са спрейове, които е достатъчно да се напръскат върху замърсеното място. Предимството им е, че не съдържат никакви вредни или опасни за хората или животните компоненти, но позволяват качествено да се премахне миризмата на кучешка или котешка урина от килима.

Ако на килима са уринирали куче или котка, можете да се отървете от миризмата и с други подобни средства:

Odor Kill & Stain Remover;
Urine Off;
Pet Stain & Odor Remover;
Just for cats Stain & Odor Remover.

От руските продукти от тази група с високо качество се отличават:

„Зоосан“;
„ДезоСан“;
Bio-G.

За килимите, изработени от естествени влакна, също могат да се изберат подходящи състави с различна степен на агресивност. Например вносният Cleansan или местният «Зооворсин».

Преди да премахнете миризмата на урина от килима със специализирани състави, предлагани в зоомагазините, е необходимо да проверите дали животното ги понася нормално. Не са редки случаите, когато след такава обработка дори най-миролюбивата и спокойна котка започва да се държи неадекватно.

За да не донесе нито едно от тези средства неприятни изненади, е важно те да се подбират правилно спрямо всяка конкретна ситуация, както и стриктно да се спазват препоръчваните дозировки, начините на употреба и мерките за безопасност.

Да не се навреди на килима

Всъщност да премахнете зловонната миризма на урина от килима, без да повредите самото изделие, не е никак лесна задача. Това се отнася особено за използването на народни методи.

Не е изключен вариант, при който рецептата ще помогне да премахне миризмата без следа, но в същото време ще направи килима избелял, ще увреди власинките, ще ги оцвети или, напротив, ще избели багрилото. Понякога, ако неосмотрително използвате „оръжието на народния гняв“, можете буквално да прогоряте мястото на обработка. За да избегнете това, разумно е да спазвате следните прости правила:

Горещата вода активира миещите вещества много по-ефективно от студената. Но не бива да използвате гореща вода при почистване на килими: може да се увреди структурата на власа.
Колкото по-рано започнете борбата с петното от урина, толкова по-лесно ще се справите с тази миризма. И обратното: колкото по-дълго урината е била в контакт с власа на килима, толкова по-дълбоко и по-здраво се е загнездила в него.
Не бива да движите четката срещу направлението на власа по време на почистването. В противен случай той може да се прегъне в неправилно положение. Това ще изглежда като пътека или плешивина. Освен това при постоянен неестествен наклон власът е подложен на големи натоварвания – и килимът на това място се износва по-бързо.
За премахване на петна и миризма на урина от килими не трябва да се използват разтвори, съдържащи кисело зеле, неговата саламура или чай. Следите от тях след това е почти невъзможно да се премахнат.
Препаратите за пране или за миене на съдове могат да съдържат компоненти, агресивни за килимите, и в резултат на това да повлияят на цвета или качеството на власа. Ето защо преди употреба се препоръчва да се изпробват върху малка незабележима площ.
Същото се отнася и за народните рецепти: оцетът, прекисът, лимонената киселина и хлорът далеч не са безопасни за всеки килим. Затова тук важи същото правило: предварителен тест на незабележимо място.

И така, в борбата с миризмата на кучешка или котешка урина по килима у дома съществуват немалко трудности: важно е да не се навреди на домочадците (особено на малките деца) и на самите космати любимци, да не се развали описаният килим още повече… Но ако няма възможност да изпратите килима на професионално химическо чистене, чистотата и свежестта му определено си струват всички положени усилия.