Почистване на сифона под мивката с женски ръце

Почистването на сифона под мивката е едно от най-неприятните задължения за жената. Може, разбира се, да се извика водопроводчик и да му се прехвърли тази работа, но понякога се налага сами да се справяме с подобни трудности. И не просто да се справяме, а така че процесът да причинява минимални неудобства. Тъй като ми се е налагало да отстранявам запушвания в мивката повече от веднъж, сега мога да обобщя натрупания опит и да го споделя с всички желаещи.

Защо да почистваме сифона?

Много хора смятат (и аз така мислех), че извитата тръба под мивката съществува, за да усложнява живота на хората. Ако я нямаше, нямаше да има и множеството проблеми, свързани със запушването на мивката.

Всъщност сифонът има две функции:

Първо, това е воден затвор. Той изпълнява ролята на бариера между централната канализация и кухнята, като не позволява на неприятните миризми да проникват в помещението. Работи по следния начин: след използване на мивката част от водата изтича по тръбите, а част остава в чашката на сифона, образувайки своеобразна тапа. С течение на времето (например при дълго отсъствие на обитателите) тази вода се изпарява – и след завръщането си стопаните на апартамента могат да усетят зловоние, идващо от мивката.
Второ, това е уловител за отпадъци. Ако нямаше сифон под мивката, всички едри предмети, които случайно са паднали в отвора на канала или са били хвърлени там нарочно, щяха да продължат по-нататък и да образуват запушване не на лесно достъпно място, а някъде там, където без специализиран инструмент и значителни финансови разходи не може да се стигне. Това би затруднило както използването, така и обслужването на канализационните мрежи.

Въз основа на гореизложеното се оказва, че сифонът трябва да се почиства за поддържане на хигиената (ако в него има не чиста вода, а гниещи остатъци от храна, мивката ще стане източник на неприятна миризма), както и за запазване на функционалността на оттичането на водата.

Популярни начини за отстраняване на запушването в мивката

Както казват водопроводчиците, сифонът трябва да се почиства редовно – поне веднъж месечно, а не когато вече не пропуска вода. В това съм съгласна с тях, но мързелът си е мързел, затова най-често се налага да хванем помпичката след появата на ясни симптоми на запушване. И не само помпичката, защото съществуват поне три начина да се отстрани „тапата“ от отпадъци в мивката. Всички те са изпробвани от мен лично и имам какво да кажа за всеки от тях.

Химикали

За първи път ми се наложи да използвам средство за прочистване на тръби в далечната си младост. Родителите бяха отишли на гости на познати, а аз останах вкъщи в ролята на домакиня. Няколко дни се наслаждавах на свободата, като си дояждах запасите от хладилника, а после стигнах до извода, че ако не започна да готвя, гладната смърт ще бъде съвсем реална заплаха. Не е трудно да се досетите какъв беше финалът на престоя ми в кухнята — оттокът на мивката се запуши от „избягалите“ макарони и ориз, от парченцата зеленчуци, които бяха останали по рендето, и от други кулинарни отпадъци.

Нямаше какво да се прави — до пристигането на родителите оставаше съвсем малко, затова се наложи да тичам до магазина за някакво спасително средство. По думите на продавачката, то беше „Крот“ — евтино, но въпреки това не по-малко ефикасно. Изпреварвайки събитията, ще кажа, че то не ме спаси от мъмренето и едва наскоро разбрах защо:

Агресивните прахове и течности са ефективни, ако в някоя част на тръбата се е образувала мастна налеп или отлагания от минерални соли. Те могат да се справят и с органиката (коси, косми). Но пръстта, която се отмива от зеленчуците и се утаява в сифона, или частиците храна не се разтварят от средствата, достъпни на обикновените потребители. Поне не за миг.
Колкото по-голямо е запушването, толкова повече време е нужно на средството, за да го отстрани. Понякога може да са необходими няколко дни или дори седмица. През целия този период мивката не може да се използва по предназначение, което създава големи неудобства.

Като цяло, „Крот“ и подобните му изобретения на химическата промишленост са добри само за профилактика на запушвания.

Свенкер

Ще кажа направо: моите колеги домакини подценяват свенкера. Може би защото не умеят да го използват, както и аз някога не умеех. А близкото ми запознанство с него стана още по време на самостоятелния ми живот в апартамент под наем. Дренажната система там беше устроена някак странно и неправилно, което собственичката на жилището не криеше, затова още при първото ми идване заяви, че наемателят ще трябва редовно да борави с този уред, за да избегне постоянните запушвания. И че ако не съм съгласна с това положение на нещата, по-добре да си потърся друг вариант, тъй като понастоящем няма възможност напълно да се сменят мивката и тръбите. Тогава това ми се стори дреболия и се съгласих.

Впрочем, ползата от усилията ми беше малка:

Преди да се опитате да прочистите сифона с въздух, трябва да затворите преливния отвор (защото този въздух, поемайки по пътя на най-малкото съпротивление, не влиза в сифона, а излиза навън). За тази цел е удобно да използвате парче мокър памучен плат.
Вместо въздух, който лесно се компресира, е много по-ефективно да се използва вода – може и студена, но по-добре гореща. Разбира се, всички отпадъци, които излизат от тръбата, ще трябва веднага да се изваждат и изхвърлят, иначе те ще се върнат на предишното си място.
Трябва да прилагате сила върху свенкера не само когато работи в режим на вдухване. Работата ще върви по-бързо, ако рязко откъсвате гумената чашка от мивката в момента на връщането на въздуха или водата.

Тези тайни ми разказа професионален водопроводчик и сега без проблем се справям с малки запушвания. Ключовата дума тук е „малки“. Ако ситуацията е безизходна, остава третият – най-ефективният, но в същото време неприятен – начин за почистване на сифона под мивката.

Разглобяване на сифона

Запушката в мивката се образува на принципа на снежната топка — щом в сифона остане нещо, към него веднага започва да залепва всичко останало. Като „лепило“ действат мазнина, водата, в която са се варили макароните, и сладки напитки. Влажната среда благоприятства гниенето, затова с времето запушването придобива черен цвят, а миризмата, която излиза от него, може да се определи с една дума — смрад. В този случай не остава друг изход, освен да се разглоби сифонът.

Преди да пристъпя към това отговорно занимание, събирам по списък:

ръкавици за еднократна употреба (най-евтино е да ги купувате на брой в аптеката, без опаковка);
леген;
няколко торби за смет или обикновени торби (трябва да ги поставите една в друга);
гореща вода;
гъба;
почистващ препарат с обезмасляващ и антибактериален ефект.

Вместо последния често използвам смес от „Белизна“ (3% разтвор на хлор) и течност за миене на съдове или гел за пране.

Когато първия път отвивах муфите, които свързват сифона с останалите части на отточната система, в главата ми се въртеше само една мисъл — само да не счупя нищо. Но, както се оказа, не е толкова лесно да се счупи нещо.

Съществуват няколко вида сифони, въпреки че всички са устроени по един и същ принцип — някъде отдолу или отстрани има специален резервоар, който по форма наподобява чашка или бъчонка. По правилата трябва да сваляте и изплаквате само него, но мръсотията се натрупва навсякъде и аз лично не виждам смисъл да почистя само 1/3 от запушването, като оставя остатъците да гният по-нататък. На Вас също настоятелно съветвам да следвате моята инструкция:

Сложете ръкавици.
Поставете леген под мивката.
В легена поставете разгънатите торби — така че да покрият дъното.
Развийте същата чашка, за която стана дума по-горе. От нея веднага ще потече черна каша, подобна на мазут (старайте се да работите така, че цялата мръсотия да попада в торбата, а не в легена или на пода). Съдържанието на чашката, което прилича на раздърпана вата, изчистете с пръсти или с ненужни клечки за суши. Самата чашка поставете върху чиста част на торбата.
Развийте муфите, с които към сифона се присъединяват отточната тръба и преливникът (ако има такъв). Най-накрая свалете самия сифон, като развиете муфата, разположена отгоре. Трудно е да се обясни с думи, но ако погледнете конструкцията на живо, става ясно какво точно трябва да се върти. От сифона отстранете запушването по същия начин, както от чашката. Между другото, под муфите има уплътнения, които изглеждат като прозрачни силиконови пръстени. Не трябва да ги изхвърляте или изгубвате, иначе системата ще протече!
Завързваме цялата мръсотия в пликове и я изхвърляме в боклука. Сифона, чашката и останалите части ги поставяме в леген, заливаме с гореща вода, добавяме препарат и с гъба старателно ги почистваме от остатъците от мръсотия. След това поставяме легена под мивката и измиваме съединенията на тръбите.
Сглобяваме конструкцията отново.
Поставяме легена под сифона, за да не причиним потоп в кухнята, ако нещо се обърка, и отваряме крана. Гледаме дали на местата на закрепване не се появяват капки или струйки вода. Ако не се появяват, се радваме и отиваме да измием легена от остатъците от мазнина; ако се появяват, затягаме съответната муфа по-силно.

Понякога се случва течът да не изчезне, дори ако затегнете муфата докрай — в такъв случай ще трябва да отидете в магазин за строителни материали и да си купите руло фумка (така се нарича уплътнителят за резба). След като се върнете у дома, трябва да свалите отново муфата, да увиете резбата с фумка и да върнете муфата на мястото ѝ. Течът трябва да спре.

Цялата работа отнема най-много 10–15 минути. Затова пък след успешното ѝ приключване можете да се гордеете със себе си чак до следващия път и спокойно да изтръгнете страницата с телефона от бележника.

Ако по-рано Ви се е струвало, че почистването на сифона под мивката е невероятно сложно занимание, то, надявам се, че съм успяла да Ви разубедя в това. А ако имате свои тайни как да се отървете от запушването бързо и сигурно, непременно ги споделете с мен и останалите читатели!

Тамара Воскресенская