8 вида вискоза и свойствата на всеки от тях

Когато на етикета в състава на дрехата пише Viscosa, мнозина се объркват. Вискозата е нееднозначен материал: едни я смятат за синтетика, други я причисляват към естествените тъкани. Но истината се намира по средата. Начинът на преработката ѝ е химичен, а за основа служи дървесната целулоза. Свойствата на материала също са твърде разнообразни. Той може да бъде много крехък, здрав, да се разтяга и да не се разтяга, да наподобява памук, коприна, лен, дори вълна. Всичко зависи от добавките, модификациите и съответно от вида вискоза.

Вискозата – синтетика или естествена тъкан ли е?

В зависимост от вида на суровината тъканите се различават:

естествени растителни – памук, коноп, лен;
естествени животински – коприна, вълна;
естествени минерални – ост, азбест;
химически изкуствени – вискоза, люрекс, ацетат;
химически синтетични – полиестери, полиамид, полипропилен.

Както виждаме, вискозата се отнася към разряда на изкуствените тъкани, но това не е същото като синтетиката. Изкуствените материали се произвеждат от естествени органични и неорганични вещества, най-вече от целулоза, по-рядко от стъкло, метал. Синтетичните са продукти на нефтопреработката и последващия синтез на получените вещества.

Как се получава вискозата?

Перспективата да се създаде изкуствено влакно от дървото занимава умовете на учените от много отдавна – повече от два века. С откриването на целулозата през 1838 г. от А. Пайен тя стана по-реална от всякога. Влакнестото вещество, получено при обработката на дървесината с азотна киселина, имаше характеристики, аналогични на памучното влакно. Оставаше да се намери начин да се разтваря и да се изтегля на нишки.

Следващият тласък в изобретяването на вискозата дадоха разработките на Дж. Мърсър (1844 г.), който описваше процеса на регенериране на целулозата от концентриран медно-амонячен разтвор при добавяне на киселина. Този метод обаче намери промишлено приложение едва през 1857 г. благодарение на Е. Швайцер. По-нататък с развитието му се занимаваха М. Крамер и И. Шлосбергер. Накрая през 1892 г. английските учени Бевън, Крос и Бийдъл откриха начин за получаване на вискозно влакно. Това стана на няколко етапа:

натрошаване на дървесината;
изваряване в алкален разтвор;
изстискване на масата през микроскопични отвори в съд с киселина;
довършване;
изсушаване.

Днес вискозата се получава по същия начин, както преди 100 години. Разлики могат да се открият единствено в модернизираното производство и новото техническо оборудване.

Свойства на вискозата, разтяга ли се или не

Вискозата произлиза от думата viscosus, което означава лепкав. Така се нарича не само тъканта, но и самият разтвор, от който се получава (наподобява гел с цвят на мед и се разтяга добре). Забележително е, че от същия разтвор се прави целофан, само че не се използват точкови отвори за изтегляне на нишки, а цепки за получаване на цяло платно. Много хора погрешно свързват целофана с торбичките, но по-често може да се срещне като опаковка на колбаси. Той, както и тъканта вискоза, е пропусклив на пара и влага.

Какви са свойствата на вискозата (дрехи от този материал)?

Висока хигроскопичност (попива влагата по-добре от памука).
Мекота и хигиеничност.
Естетичен и разнообразен външен вид.
Добра възприемчивост към багрила, яркост и устойчивост на цветовете.
Антистатичност (не се наелектризира).
Въздухопропускливост.
Висока склонност към намачкване.
Ниска здравина, особено в мокро състояние.
Средна издръжливост на износване.
Склонност към деформация при пране (разтяга се, свива се до 10%, образува хапчета).
Нееластичност (100% вискоза не се разтяга).

—

Вискозата се среща не само в облеклото. От материала се произвежда нишка с повишена здравина – кордна, която след това се използва за производството на технически изделия. Също така от нея се правят различни битови парцали и гъби, щапелно влакно за килими, топли дрехи и изкуствена козина.

Често към вискозата се добавят еластан, спандекс или полиестер. Тогава дрехата се разтяга добре и приляга по фигурата.

Разновидности

Преди да се направи извод за вискозата, си струва да се спомене един много важен момент. Материалът има много лица. Дори тъканите с надпис «100% вискоза» могат да са различни.

Има 8 основни вида вискозни платна:

Модал. Тази тъкан се състои изцяло от дървесна целулоза и притежава свойствата на памука: хигроскопична, здрава, устойчива на износване.
Тенсел. За първи път е изработен в САЩ. Като основа се използва целулоза от евкалиптови дървета. Материалът от нея се получава копринен и много мек. Той попива добре влагата, пропусклив е за въздух, издръжлив е, но е склонен към деформация.
Купра. По външен вид практически не се различава от естествената коприна. Тъканта е здрава, има способност за терморегулация, пропуска въздух, но изисква деликатни грижи.
Ацетат (ацетатна коприна). За производството се използват отпадъци от целулоза. Тъканта се получава лъскава, тънка, еластична, държи добре формата, не се мачка, устойчива е на бактерии и гъбички. Но въпреки това тя не пропуска въздух и влага, наелектризира се, разваля се от алкали, а от ацетон се разтваря.
Сиблон. Усъвършенствано вискозно високомодулно влакно. Такава вискоза е в по-малка степен склонна към свиване, не губи здравината си при намокряне и е по-еластична.
Щапел. Представлява смес от памук и вискоза. Такова съчетание повишава екологичността на тъканта. Недостатъци – мачка се и се свива при пране.
Район (rayon). Още един вид „изкуствена коприна“. Тъканта съхне бързо, устойчива е на деформация и износване.
Лиоцел (lyocell). За разлика от обикновената вискоза, този материал се получава от целулоза по екологичен начин. Той е здрав, не се пилингова, не променя формата си след пране, разтяга се и е хигроскопичен.

Вискозата може да се разпознае по разнообразните и ярки цветове, понякога по красивия блясък на тъканта. Обикновено при това тя се мачка, а тялото в нея „диша“. Ако пък отрежете и запалите парче от такава тъкан, тя ще излъчва характерна миризма на хартия и ще оставя пепел.

В заключение отбелязваме: неправилно е да се каже, че вискозата е синтетика. Тя обаче не е и естествена тъкан. Тя представлява органичен материал, получен изкуствено. По същество вискозата е на границата. Не може да се каже точно как ще се държи в дрехите; за пълната картина трябва да се разгледа целият състав на тъканта. Към вискозата почти винаги се добавят различни примеси, а от това свойствата ѝ силно се променят.