Не знаехте, но електротехникът ви подсказа как правилно да се свържат едножилният и многожилният проводник.

Искам да споделя начин, който позволява да свържете едножилен и многожилен проводник бързо, надеждно и правилно. Това е истинска находка за обикновените хора, които не разбират от електротехника. И така, разказвам.

Свързваме проводниците без усилие

Можете да приберете обикновената изолационна лента в най-далечното чекмедже: повече няма да ви трябва. Вместо това:

1. Отиваме до най-близкия магазин и купуваме клеми (скоби). Цената е 0,08–0,50 €. Добре е да вземете клеми WAGO 222 с лостчета. Както обясни електротехникът, те са най-надеждните и най-лесни за употреба.
2. Оголваме двата проводника на дълбочината на клеморед, около 1 см.
3. Събираме жичките на многожилния проводник на стегнат сноп и леко ги усукваме.
4. И двата проводника трябва да са прави и чисти.
5. Повдигаме лостчетата и пъхаме двата проводника в отворите. Затягаме, като спуснем лостовете надолу.

Готово. При този начин на свързване не е нужно да мислите за качеството на усукването и изолацията. Дължината на проводниците остава същата. Ако трябва, лостчето може да се повдигне и проводникът да се извади – тоест скобата е за многократна употреба.

Клема WAGO 222 бива с 2 или повече отвора. Тя е предназначена за свързване на медни едножилни и многожилни проводници с напречно сечение 0,08–4 mm², използвани в битови електрически мрежи с напрежение до 380 V. С помощта на клеморед се свързват лампи, електромери, гирлянди и много други.

Видове клемореди

Струва си да се отбележи, че клеморедите биват различни:

• Винтови клеми в полиетиленова обвивка. Най-разпространените, евтини и конструктивно прости. Вътре в изолиращата обвивка се намира месингова втулка с два винта – с тяхна помощ се затягат проводниците, поставени в отворите от двете страни. Недостатъкът е следният: винтовите клеми не са подходящи за алуминиеви жички и многожилни проводници. Под постоянното налягане на винта алуминият става течлив, а тънките жички се разрушават.
  
• Винтови клемореди с метални пластини. По-надеждна конструкция. Проводниците се притискат не с винтове, а с две пластини с характерни вдлъбнатини. Благодарение на по-голямата притискателна повърхност такива клеми са подходящи за многожилни проводници и алуминий.

  

  Всички винтови съединения се затягат веднъж годишно.

• Самозатягащи се експресни клемореди. Не по-малко проста конструкция, но значително по-удобна. Достатъчно е да пъхнете проводника в отвора до упор и той ще остане надеждно захванат. Вътре се намират миниатюрна шина от калайдисана мед и фиксираща пластинка. Също така производителите често поставят вътре паста – смес от технически вазелин и кварцов пясък. Тя отстранява оксидния филм от повърхността на алуминия и впоследствие не позволява да се образува отново.
  
  
  

За свързването на алуминиев проводник с меден (без значение колко жила имат) е необходим специален клемов блок с паста. Работата е там, че медта и алуминият образуват галванична двойка. При взаимодействието на металите започва процес на разрушаване. Съпротивлението в точката на свързване расте, в резултат на което конструкцията започва да се нагрява. Това често води до стопяване на изолацията или, още по-лошо, до искрене. Колкото по-голям е токът, толкова по-бързо става разрушаването.

Предимства и недостатъци на метода

Използването на клеми има много предимства, но не е лишено и от недостатъци. За улеснение ги описвам в таблица:

Важно: за да бъде надеждно съединението с клемов блок, клемата се избира въз основа на характеристиките на проводника – площта на напречното сечение, класа на гъвкавост, вида на проводника. Съответните надписи могат да се намерят върху обвивката на клемата. Липсата на надписи показва, че пред Вас е фалшификат. Такава клема е по-добре да не се купува: тя може да не издържи натоварването и да се разтопи.

А какво ще кажете за големите токове?

Проводниците с напречно сечение от 35–240 мм се свързват с помощта на гилзи. Те биват медно-алуминиеви, медни калайдисани и алуминиеви. Монтират се много лесно – оголените жила се поставят в гилзата и след това се кримпват. При правилен избор на размера на гилзата и качествено кримпване съпротивлението остава същото като при обикновен проводник. След изолацията инсталацията спокойно може да се скрие в стената.

Съществуват гилзи, които вече са с изолация.

Принцип на свързване на едножилен и многожилен проводник в гилзата:

1. Зачистваме двата проводника така, че оголените краища да стигат приблизително до средата на гилзата.
2. Вкарваме ги в отворите от двете страни.
3. Кримпваме със специални клещи.

Тук стигнахме и до главния проблем. Самата гилза струва сравнително евтино – от 0,15 €. За кримпването ѝ обаче са необходими специални клещи. Цената им започва от 10 €. Не може да замените кримпера с плоски клещи или чук: съединението ще е ненадеждно. Затова ще трябва да похарчите малко пари или да заемете клещи от познат електротехник, както направих аз.

Много от нас сме свикнали да свързваме проводниците чрез усукване, а след това да увиваме съединението с изолационна лента. Не всички знаят, че старият метод отдавна е остарял. Новите правила за електромонтаж забраняват използването му поради ненадеждност, висок риск от късо съединение и удар от ток. Днес електротехниците навсякъде използват клемни съединения, а за големи токове – гилзи. Четем ПУЕ П2.1.21: «Съединяването, отклоняването и оконцоването на жилата на проводниците и кабелите трябва да се извършва чрез кримпване, заваряване, спояване или скоби в съответствие с действащите инструкции».