Това е фиаско: какво ще стане, ако изперете банкова карта?

Изпирането на банкова карта е много по-лесно, отколкото изглежда – достатъчно е да я забравите в джоба на панталона или на якето. Тези, които по невнимание вече са направили такава грешка, винаги се интересуват от по-нататъшната съдба на „пластмасата“ – дали ще могат да теглят пари от банкомат и да плащат на терминал, или ще трябва да поръчат нова кредитна карта. Отговорът на този въпрос зависи от вида на картата и начина на пране.

Как прането влияе на работата на магнитната лента?

Магнитната лента – тъмнокафява или черна ивица, разположена на гърба на картата, – не е твърде податлива на влиянието на влагата. Работата е там, че отгоре тя е покрита със специално фолио, което предпазва повърхността от дъждовни капки, снежинки, мокри ръце и други фактори, свързани с попадането на вода. Въпреки това дебелината на това фолио и неговата здравина в повечето случаи оставят много да се желае. По него се появяват множество драскотини, ако притежателят често използва картата за плащане на услуги чрез терминали или не се отнася достатъчно внимателно към вещите си:

• носи картата в джоба заедно с ключове и монети;
• има навик да я върти в ръцете си;
• използва банковата пластмаса не по предназначение.

Именно драскотините правят магнитната лента уязвима: водните молекули лесно проникват през тях и предизвикват увреждане. При продължителен контакт с влага отвътре се появява невидима за окото плесен; след това картата става неизползваема, тъй като никое устройство не може да прочете информацията от нея.

Водата обаче не е единственият и не най-големият враг на банковите карти. Когато става дума за пране, трябва да се обърне внимание и на температурата на водата в легена или в пералнята.

• Ако в използвания режим водата се нагрява до 30–40 °C, няма от какво да се притеснявате — през лятото картата е изложена на такива температури при естествени условия.
• А ето 60–90 °C могат да станат причина магнитната лента да излезе от строя.

Друга опасност, която дебне картата по време на пране, е изтискането. Валяците или центрофугата, които се въртят с огромна скорост, могат не само да нарушат цялостта на магнитната лента, но и да счупят самата карта.

Изводът от всичко казано е следният: ако сте изпрали нова карта на ниска температура и сте успели да я извадите, преди да се е задействало автоматичното изтискане, то най-вероятно тя ще остане в работно състояние. А доста износен „пластик“, който е преживял пране при 90 °C, с голяма степен на вероятност ще се окаже неизправен.

Влияние на водата и перилния препарат върху вградения чип

Чипът е технически сложно устройство, затова се оказва неизползваем много по-бързо от магнитната лента.

Първо, той е изработен от метал, подложен на корозия, затова под въздействието на вода с примес от перилен прах контактите му се окисляват и престават да изпълняват функциите си. Още по-лошо е, ако са използвани химически избелители или препарати за отстраняване на петна: те са много по-агресивни от обикновените прахове и гелове.

А второ, чипът е много крехък — при механично въздействие крачетата на микросхемата се счупват, след което картата вече не може да се използва нито в банкомати, нито в терминали. Най-опасно за картите с чип е центрофугирането — дори при нисък брой обороти кредитните карти се повреждат.

Други рискове

Всяка банкова карта съдържа допълнителна информация:

• имената на притежателя;
• номер на картата;
• месец и година, до които важи картата;
• CVV или CVC код от три цифри.

В повечето случаи тези данни (освен трицифрените кодове) са нанесени чрез релефен печат и допълнително отпечатани с метализирано мастило. При някои кредитни карти обаче релефът не е твърде дълбок, а боята лесно се измива. Например, ако изперете стара карта „Мастъркард“ на Сбербанк в пералня, прочитането на написаното върху нея ще бъде изключително трудно. Що се отнася до трицифрения код, той най-често е отпечатан върху хартиена основа, която бързо се напоява с вода, а мастилото под въздействието на перилните препарати веднага изчезва.

Липсата на текстови данни от лицевата страна може да доведе до това, касиерът в банката да откаже обслужване. А ако притежателят не си е запомнил CVV/CVC кода, няма да може дори да направи онлайн превод на пари от пострадалата карта към която и да е друга, за да ги използва по-късно по обичайния начин.

Реанимиране на банковата карта след пране

Картата, която е преживяла прането, не бива да се изхвърля веднага — твърде вероятно е да продължи да работи. А за да се увеличат шансовете ѝ за „оцеляване“, трябва да се предприемат следните стъпки:

1. Независимо от това дали сте изпрали кредитната карта с чип или без, веднага след изваждането ѝ от пералнята или от съда с вода трябва да отстраните остатъците от праха, гела и карбонатите, които се съдържат в чешмяната вода. За целта „пластмасата“ се потапя за няколко секунди в чаша със спирт или чиста водка. Освен това алкохолът се изпарява бързо и по този начин може да предпази микрочипа от окисление. Ако няма нито водка, нито спирт, можете да изплакнете картата с дестилирана или с питейна бутилирана вода.
2. След това кредитната карта се попива с хартиени кърпи и се оставя да изсъхне на въздух, далеч от отоплителните уреди. Забранено е да се поставя върху нещо горещо или да се опитвате да отстраните остатъчната влага със сешоар.

След около денонощие можете да проверите дали картата работи, като я използвате в терминал или банкомат. Ако устройството не може да прочете информацията от магнитната лента и чипа, ще трябва да подадете заявление и да изчакате банката да преиздаде картата.

За да не попадате в неприятни ситуации, свързани с намокряне на банкови карти, винаги проверявайте преди пране джобовете на якетата, саката, ризите и панталоните. А ако кредитната карта все пак се окаже в барабана на пералнята, опитайте се да я извадите оттам възможно най-бързо.