Видове дърводелско лепило и особености на неговата употреба

За здраво свързване на изделия от дърво и материали на негова основа – дървесни плочи, органит, картон – се използва лепило за дърво. Основна роля играе белтъкът – именно той осигурява здравото слепване. Съединението става много здраво. При постепенното разрушаване на конструкцията се вижда, че не лепилният слой се изменя, а прилежащите към него слоеве дървесина. Такова лепило има натурална основа, не отделя вредни вещества, затова използването му е напълно безопасно дори в детските стаи.

Видове дърводелско лепило

За производството на лепилото се използват органични суровини. В зависимост от произхода се разграничават следните видове:

• костно;
• мездрено;
• рибено.

Костното дърводелско лепило е най-разпространеното. То се получава от кости и костни отпадъци от животни. Особено ценни са гранулите, направени от рога. В състава на костното лепило влизат желатин, колаген и цистеин. Всички те притежават отлични лепилни свойства и позволяват здраво да се слепват дървени изделия. Костното лепило обикновено се продава под формата на гранули.

Мездреното лепило се изработва от отпадъци от кожарската промишленост. Най-вече това е мездра – слой от подкожна тъкан, който се отрязва при обработката на животински кожи. В употреба влизат и късчета кожа. Всички те съдържат олигопептиди, притежаващи лепилни свойства. Мездреното лепило се произвежда под формата на плочки, люспи или прах.

Рибеното лепило се приготвя от рибни отпадъци: кости, глави, люспи, вътрешности и перки. Това лепило се смята за най-качествено, затова е и най-скъпо. То се използва при реставрацията на старинни изделия, като основа за иконопис, както и за други дейности, изискващи най-високо качество. С рибено лепило могат да се слепват както еднородни, така и разнородни повърхности. Произвежда се под формата на гранули или люспи.

PVA

Особено място заема PVA лепилото. То е изцяло синтетично. В основата му е вещество, наречено поливинилацетат. Но PVA е безопасно, както и неговите белтъчни аналози. То дори е разрешено за употреба в образователни институции за детско творчество. За дърводелски и строителни работи PVA също се използва активно. То се справя отлично със свързването на изделия от дърво, картон и дървесни плочи.

Предимства на PVA лепилото:

• еластичност;
• влагоустойчивост;
• надеждно слепване на повърхности;
• прозрачност при изсъхване;
• достъпна цена;
• продава се като маса, готова за употреба.

Особености при приготвянето

Дърводелското лепило се продава в сух вид. Най-често това са дребни жълто-кафяви гранули. Понякога лепилото може да се намери и на плочки. Качеството може да се определи по външния вид: колкото по-светли и прозрачни са гранулите, толкова по-добро е лепилото.

Преди употреба е важно лепилото да се приготви правилно. Ако сте купили плочка, тя трябва да се натроши. За целта я увийте в кърпа и я начукайте с чук, докато стане на трохи.

Приготвянето на лепилото се разделя на два етапа.

1. Накисване. Гранулите или трохите се заливат със студена вода. Преди това тя трябва да се превари, тъй като солите, съдържащи се в „непреварената“ вода, ще се отразят неблагоприятно на качеството на готовата маса. Течността трябва напълно да покрива всички гранули. Лепилото трябва да се накисва, докато стане меко и желеобразно. Накисването продължава от 4 до 12 часа, в зависимост от количеството гранули.
2. Варене. След набъбването лепилото трябва да се вари около 15 минути на водна баня. Поддържайте температурата от 60 до 80 градуса. В крайна сметка трябва да се получи еднородна течност без бучки. В никакъв случай не нагрявайте масата на открит огън и не я довеждайте до кипене – протеинът, от който са направени гранулите, ще започне да се разрушава и лепилната способност ще намалее. Когато по повърхността се образува тънък филм, лепилната маса е готова.

Готовността за слепване може да се провери и по друг начин. Вдигнете над повърхността пръчицата, с която сте бъркали сместа. Ако течността капе от нея на отделни капки – трябва да се вари още. Ако пък тече на непрекъсната струйка – лепилото е готово.

За варенето на дърводелското лепило съществува специално приспособление – двойна тенджера за лепило. Тя се състои от два съда с различен размер, поставени един в друг. В по-големия съд се налива вода, а в по-малкия – набъбналото дърводелско лепило. След това малкият съд се поставя вътре в големия, а големият, от своя страна, се слага на огъня. Най-добрият материал за изработката на такава тенджера е медта.

Съвет

Такава двойна тенджера може да се направи самостоятелно, като се вземат два съда с различен размер. Например, за външен съд може да послужи голяма тенекиена кутия. А вътрешен съд може да бъде малка консервна кутийка, закрепена на тел.

Как да се подобрят свойствата на лепилото?

За подобряване на някои свойства, по време на приготвянето могат да се добавят и други вещества – лепилната маса ще стане по-универсална. С нея ще можете да свързвате не само дървени, но и други повърхности.

• Олифа. Добавете 10 г ленено масло или натурална олифа към 40 г гранули. Това ще повиши влагоустойчивостта на лепилния шев.
• Глицерин. Добавя се в размер на две чаени лъжички на литър готово лепило. Глицерин се добавя, ако трябва да се слепи кожа.
• Дървесна пепел, тебеширен прах. Пресейте една от двете прахообразни маси и я добавете към готовото лепило. Ще се получи отлична шпакловъчна паста.
• Амониев хлорид, боракс, фенол. Тези добавки са антисептици и ще предпазят шева от плесен.

Полезни съвети

Лепилото на протеинова основа има своите особености. Онези, които го използват за пръв път, не винаги ги знаят. По-долу са дадени няколко съвета, които улесняват използването на този материал.

• За да се поддържа необходимата консистенция, трябва да добавите гореща преварена вода (ако е необходимо сместа да стане по-течна) или да увеличите времето за варене (ако е необходима по-гъста смес).
• Идеалната работна температура е от 30 до 70 градуса. В клейника при температура на околния въздух около 25 ⁰С лепилото запазва годността си в продължение на два часа. Когато лепилната маса стане твърде студена, тя се сгъстява, а лепилните свойства намаляват.
• Готовото дърводелско лепило не подлежи на съхранение. Ето защо трябва да се накиснат и сварят точно толкова гранули, колкото са необходими за текущата работа. Още на втория ден способността за слепване става значително по-ниска. А след три дни е възможно появата на плесен. Тъй като основата е белтъчна суровина, не е изключено гниене и разлагане, придружено от характерна миризма.
• Дебелината на лепилния слой не трябва да надвишава 0,2 мм.

Съществува и казеиново лепило. То се състои от керосин, натриев флуорид, казеин, меден сулфат и гасена вар. Този вид рядко се прилага, тъй като се съхранява лошо, при изсъхване значително намалява обема си и променя цвета си.

Правила за употреба

Редът на работа с дърводелското лепило донякъде се различава от използването на неговите синтетични аналози (например ПВА, който също е предназначен за слепване на дърво и картон).

1. Пригответе лепилната маса по описания по-горе алгоритъм. Следете температурата.
2. Уверете се, че частите за слепване са сухи. Допустимата влажност на изделията от дървесина е не повече от 10%. Максималната влажност на фурнира не трябва да надвишава 5%.
3. С четка от четина или лико нанесете равномерно лепилната маса върху двете повърхности. Общата дебелина на шева трябва да бъде не повече от 0,1–0,2 мм.
4. Изчакайте 2–5 минути, докато лепилото леко изсъхне и изстине. Така то ще се изстисква по-малко навън при съединяването на частите.
5. След като съедините двете повърхности, леко ги притъркайте една към друга.
6. Здраво завържете слепените части с канап или ги притиснете със струга.
7. Слепеният предмет може да се използва след шест часа.

При слепване на челата лепилото може да се нанесе на два слоя. Преди повторното нанасяне непременно оставете първия слой да изсъхне.

Как да изберете дърводелско лепило?

Когато избирате дърводелско лепило, се ръководете от следните критерии.

• Цвят и прозрачност. Колкото по-светли и по-прозрачни са гранулите или плочката, толкова по-добре е лепилото.
• Тип на лепилото. Той пряко зависи от вида работа. Най-доброто и най-скъпото е рибеното. То се използва за тънки и реставрационни работи, където се предявяват най-високи изисквания към качеството. За обикновен ремонт става костното или мездровото.

Предимство на всички горепосочени видове дърводелско лепило е тяхната абсолютна безопасност. За строителни нужди е по-добре да се спрете на костно, мездрово лепило или ПВА. Те осигуряват здраво слепване и са достъпни на цена. За тънки работи и реставрация идеално подхожда лепило от рибена суровина. А горепосочените съвети за приготвяне и употреба ще ви помогнат бързо и ефективно да се справите със задачата.